3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София,10.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 948/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 4575 от 22.06.2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, с което след отмяна на решение № 207 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 14273/2010 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от касатора против Г. Г. Р. иск с правно основание чл.531 ТЗ за заплащане на сумата 20 000 лв., дължима по запис на заповед от 30.01.2007 г. с падеж 01.07.2007 г., и на ответника са присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер 1 100 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение като твърди, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че записът на заповед, от който произтича претендираното с иска вземане, е нищожен поради липса на задължителен реквизит по чл.535, т.4 и т.6 ТЗ – адрес на издаване и на плащане. Развива съображения, че законодателят не е предвидил изрично адреса като задължителен реквизит от съдържанието на записа на заповед, и че вписаното в процесния запис на заповед място на издаване – [населено място], указано от издателя и като място на плащане, е достатъчно за формалната редовност на менителничния ефект. В жалбата се поддържа и довод, че дори да е нередовен от външна страна, според практиката на ВКС записът на заповед е конвентиран в разписка и е следвало да бъде преценяван като доказателство за заемни отношения между издателя и поемателя.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпроса съставлява ли адресът /на издаване и плащане/ задължителен реквизит по чл.535 ТЗ от съдържанието на записа на заповед и води ли до нищожност на записа на заповед липсата на вписан от издателя адрес. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като твърди, че отговорът на поставения въпрос ще внесе яснота в съдебната практика при прилагането на разпоредбата на чл.535 ТЗ.
Ответникът по касация Г. Г. Р. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли квалифицирания с правно основание чл.531 ТЗ иск за заплащане на сумата 20 000 лв., Софийски градски съд е приел, че соченият за източник на претендираното с иска вземане запис на заповед с дата на издаване 30.01.2007 г. и падеж 01.07.2007 г. е нищожен поради липса на задължителните реквизити по чл.535, т.4 и т.6 ТЗ място на издаване и място на плащане. Въззивният съд е преценил, че посочването на населеното място, в което е издаден записът на заповед и в което следва да се извърши плащането – [населено място], не е достатъчно за изпълнение на изискванията на чл.535, т.4 и т.6 ТЗ. Изложил е мотив, че за да е редовен от гледна точка на разпоредбата на чл.535, т.4 и т.6 ТЗ или да е възможно попълване на съдържанието му по правилата на чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ, записът на заповед трябва да съдържа в текста си точно определен адрес на издаване и/или плащане.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд, обусловили отхвърлянето на иска с правно основание чл.531 ТЗ, поставеният от касатора правен въпрос – съставлява ли адресът /на издаване и плащане/ задължителен реквизит по чл.535 ТЗ от съдържанието на записа на заповед и води ли до нищожност на записа на заповед липсата на вписан от издателя адрес, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.535 ТЗ посочва като задължителни реквизити от съдържанието на записа на заповед мястото на издаване /т.4/ и мястото на плащане /т.6/, но не конкретизира дали за наличието им е необходимо да е вписан и адрес, на който е издаден и/или следва да бъде платен менителничният ефект. По този въпрос не е формирана и задължителна практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4575 от 22.06.2012 г., постановено по гр. д. № 8581/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав.
УКАЗВА на касатора Б. Р. Г. от [населено място] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. /четиристотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :