4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
С., 30.12..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 276/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 296 от 02.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 342/2010 г. на Хасковски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 671 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 912/2008 г. на Хасковски районен съд са отхвърлени предявените от [фирма] против С. М. Н. иск за заплащане на разликата над сумата 5 009.44 лв. до сумата 25 000 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на управител на [фирма], но неотчетена цена от продажбата на два леки автомобила, собственост на дружеството, извършена с договор от 12.06.2003 г., и иск за сумата 3 000 лв. – лихви за забава върху неотчетената цена за периода 12.03.2006 г. – 03.06.2008 г., както и в частта за присъдените на ответника разноски в размер на 1 985.40 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона – чл.103 във вр. с чл.104 ЗЗД и чл.133 ГПК. К. моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а като обуславящи за изхода на делото са посочени процесуалноправният въпрос „за произнасяне на решение при избор на доказателства – чл.188, ал.1 ГПК /отм./” и материалноправният въпрос „за произнасяне на решение в противоречие на съществена материалноправна норма – чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД”. Поддържа се, че двата въпроса са решени в отклонение от практиката на ВС и ВКС, съдържаща се в ППВС № 6/1978 г., решение № 143/30.01.1956 г., решение № 189/14.07.2008 г. и решение № 249 по гр. д. № 1548/2008 г., и в противоречие с практиката на други съдилища, обективирана в решение от 31.05.2005 г. по гр. д. № 1358/2004 г. на Софийски градски съд и решение № 11565/16.12.2002 г. по адм. д. № 10140/2002 г. на ВАС. Приложното поле на касационния контрол е обосновано и с част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона : „Законно вписаният управител на търговско дружество за извършените от него правни действия дължи ли формален нарочен отчет за всяко едно действие; Задължението на довереника за предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на задълженията си като управител, обусловени ли са от нормата на чл.284, ал.2 ЗЗД, т. е. от задължението за предоставяне на сметка по смисъла на ЗЗД; Претенцията по чл.86 ЗЗД обусловена ли е от нарочна покана до управителя по мандатното правоотношение.”.
Ответникът по касация С. М. Н. от [населено място] е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от [фирма] против С. М. Н. обективно съединени искове за заплащане на сумите 25 000 лв. и 3 000 лв., представляващи съответно цена от продажбата на 2 бр. леки автомобили, собственост на [фирма], извършена с договор за продажба от 12.06.2003 г., и лихви за забава върху цената за периода от датата на продажбата – 12.06.2003 г., до предявяване на исковете. Исковете са основани на твърдения, че цената от продажбата на двата автомобила е получена от ответника в качеството му на управител на дружеството, освободен впоследствие с решение на общото събрание, но не е отчетена и предадена в касата на дружеството, въпреки отправените за целта покани.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и ги е уважил изцяло, след като е приел, че са доказани по основание и размер. Сезиран с въззивна жалба от ответника, въззивният съд е отменил частично решението на първата инстанция и е отхвърлил иска за заплащане на получената от продажбата на автомобилите цена за разликата над сумата 5 008.44 лв. до претендирания размер от 25 000 лв., а акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава – за пълния размер от 3 000 лв. Решаващият въззивен състав е приел, че главният иск за сумата 25 000 лв. се основава на разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД, тъй като претенцията произтича от мандатното правоотношение между дружеството и неговия управител и конкретно – от задължението на управителя – довереник да предаде на дружеството – доверител полученото в изпълнение на мандатната сделка /продажната цена/. След преценка на събраните в хода на делото доказателства е направен извод, че искът по чл.284, ал.2 ЗЗД е основателен за сумата 5 008.44 лв., която е получена, но не е предадена от ответника на ищеца, и неоснователен за разликата до 25 000 лв. с оглед на факта, че съответстващите на тази разлика парични средства от продажбата са използвани от ответника за погасяване на задължения на ищцовото дружество към трети лица.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол в обжалваната част поради вероятността да е процесуално недопустимо.
Касационната жалба не съдържа доводи за недопустимост на решението, но според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция разполага с правомощия да допусне касационно обжалване, ако в производството по чл.288 ГПК констатира служебно наличието на вероятност за процесуална недопустимост на съдебния акт. В конкретния случай предположението за евентуална недопустимост на въззивното решение произтича от несъответствието между действително предявения с исковата молба на [фирма] иск за заплащане на сумата 25 000 лв. и искът, по който се е произнесъл въззивният съд. Претенцията, с която ищецът – настоящ касатор е сезирал инстанциите по същество, е насочена към реализиране на специалната имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за вреди, причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството, докато с въззивното решение е разгледан иск по чл.284, ал.2 ЗЗД за вземане на довереника към доверителя по мандатно правоотношение, без исковата молба да съдържа твърдения за неизпълнение на задължение на ответника като страна по договор за поръчка /мандат/.
Вероятната процесуална недопустимост на въззивното решение съставлява самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, с оглед на което не следва да се обсъжда дали са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 296 от 02.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 342/2010 г. на Хасковски окръжен съд, в обжалваната с касационната жалба на [фирма] част.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 459.83 лв. /четиристотин петдесет и девет лв. и осемдесет и три ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :