4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 30.12. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1766/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Ф. от [населено място] срещу въззивно решение № 464 от 15.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 715/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 169 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 500/2012 г. на Районен съд – Петрич е осъден Ф. И. Ф. да заплати на Д. С. М., на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, сумата 4 635 лв. – даден паричен заем по договор за заем от м. април 2009 г., обезпечен със запис на заповед от 02.09.2009 г., ведно със законната лихва от 07.02.2011 г. до окончателното плащане, сумата 1 080 лв. – договорна лихва върху дадения заем за периода м. април 2009 г. – м. декември 2009 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат подробни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. К. твърди, че в отклонение от задължителната съдебна практика в решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., въззивният съд е основал решението си на свидетелски показания, допуснати за установяване на договор за заем на стойност 6 000 лв., и не е взел предвид факта, че доколкото не сдържа изявление за предаване и получаване на сумата 6 000 лв., записът на заповед не съставлява доказателство за сключването на заемна сделка. Бланкетно се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса трансформира ли се в разписка нередовният запис на заповед.
Ответницата по касация Д. С. М. от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. С. М. против Ф. И. Ф. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане за сумите 6 000 лв. – главница, и 1 080 лв. – договорни лихви. В исковата молба са изложени твърдения, че вземането произтича от запис на заповед, издаден от ответника на 02.09.2009 г., послужил като документ по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 32/2010 г. на Районен съд – Гоце Делчев. Правният интерес от предявяване на иска е аргументиран с подаденото от ответника – длъжник възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
В хода на първоинстанционното производство ищцата е депозирала молба за изменение на предявения иск от установителен в осъдителен. С молбата по чл.214 ГПК е представена нова искова молба, в която при идентични на първоначалната искова молба фактически твърдения е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати сумата 6 000 лв., дадена като паричен заем, и сумата 1 080 лв. – договорена лихва върху заема. Първоинстанционният съд е преценил предприетото изменение за допустимо и в изготвения проект за доклад по делото е приел, че е сезиран с осъдителен иск, основан на чл.240 ЗЗД.
С разпореждане от 20.03.2012 г. исковата молба е оставена без движение и по реда на чл.129, ал.2 ГПК са дадени указания на ищцата да конкретизира основанието, от което произтича спорното вземане /запис на заповед от 02.09.2009 г. или договор за паричен заем/, както и да изложи твърдения за причините, поради които при наличие на издадена заповед по чл.417 ГПК предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумите, предмет на заповедта за изпълнение. Във връзка с указанията ищцата е депозирала нова искова молба, в обстоятелствената част на която е навела твърдения, че с издадения на 02.09.2009 г. запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта по чл.417 ГПК, ответникът се задължил да й върне сумата 6 000 лв., предоставена му като паричен заем през м. април 2009 г., и да й заплати лихва върху заетата сума в размер на 2 % за периода м. април – м. декември 2009 г.; С определение № 1153/23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 260/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по повод частна жалба на ответника по чл.419 ГПК, инкорпорираното в заповедта за изпълнение разпореждане за незабавно изпълнение било отменено, а самата заповед – обезсилена, което наложило първоначално предявеният установителен иск по чл.422 ГПК да бъде изменен в осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД. При така наведените фактически твърдения е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати дадената в заем сума от 6 000 лв., договорната лихва в размер на 1 080 лв., законните лихви върху главницата от 07.02.2011 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.
С решение № 169 от 29.06.2012 г. Районен съд – Петрич е отхвърлил исковете, квалифицирани с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, след като е приел, че ищцата не е доказала да е предала в заем на ответника сумата 6 000 лв., връщането на която е обезпечено със записа на заповед от 02.09.2009 г.
Сезиран с въззивна жалба, Окръжен съд – Благоевград е отменил частично решението на първата инстанция и е уважил иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 4 635 лв., а иска по чл.240, ал.2 ЗЗД – в пълния претендиран размер. Въззивният съд е приел, че от депозираните по делото свидетелски показания и направеното от ответника признание е установено наличието на договорно правоотношение между страните по договор за паричен заем на сумата 6 000 лв., обезпечен със записа на заповед от 02.09.2009 г. Като се е позовал на признание на ищцата, че е получила от ответника част от дадената в заем сума – 1 365 лв., съдът е направил извод, че ответникът дължи връщане на непогасения остатък от заема в размер на 4 635 лв. и уговорената лихва от 2 % върху цялата заета сума.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на Окръжен съд – Благоевград следва да се допусне до касационно обжалване.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне служебно до касационен контрол, дори да не е сезиран с доводи за недопустимост.
Касационната жалба не съдържа доводи по чл.281, т.2 ГПК, но от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обжалваното решение е процесуално недопустимо. Предположението за недопустимост произтича от обстоятелството, че при първоначално предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въззивният съд се е произнесъл по осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за вземане, породено от договор за паричен заем. Произнасянето по осъдителните искове е последица от допуснато в хода на делото едновременно изменение на въведеното с исковата молба основание на спорното вземане /запис на заповед/ и на заявения в молбата петитум. Изменението е мотивирано с постановеното след предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК определение, с което по повод частна жалба по чл.419 ГПК е отменено инкорпорираното в заповедта по чл.417 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение и е формулиран непрецизен диспозитив за обезсилване на самата заповед, без въззивният съд да съобрази, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване по реда на чл.419 ГПК и че по делото няма доказателства заповедта да е била обезсилена по надлежния процесуален ред преди постановяване на въззивното решение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси касаят съществото на разрешения от въззивната инстанция правен спор, поради което следва да бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК в зависимост от произнасянето по допустимостта на обжалваното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 464 от 15.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 715/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която след частична отмяна на решение № 169 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 500/2012 г. на Районен съд – Петрич е осъден Ф. И. Ф. да заплати на Д. С. М., на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, сумата 4 635 лв. – даден паричен заем по договор за заем от м. април 2009 г., обезпечен със запис на заповед от 02.09.2009 г., ведно със законната лихва от 07.02.2011 г. до окончателното плащане, сумата 1 080 лв. – договорна лихва по договора за заем за периода м. април 2009 г. – м. декември 2009 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касатора Ф. И. Ф. от [населено място] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 114.30 лв. /сто и четиринадесет лв. и тридесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :