7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С.,24.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 958/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 80 от 13.01.2011 г., постановено по в. гр. д. № 602/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
Касационната жалба на А. Р. Карафеина, П. К. Карафеина – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка А. Карафеина, П. Х. Карафеина, Х. К. Карафеин и К. Х. Карафеин – всички от [населено място], е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 193 от 03.05.2010 г. по гр. д. № 764/2009 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. Х. Карафеин, починал при пътно – транспортно произшествие на 27.12.2008 г., за разликите над сумите 90 000 лв. до претендираните размери от по 200 000 лв. – за А. Карафеина, П. Карафеина и Х. Карафеин, за разликата над сумата 120 000 лв. до претендирания размер от 250 000 лв. – за П. Карафеина, и за разликата над сумата 50 000 лв. до 100 000 лв. – за К. Карафеин. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. Касаторите твърдят, че при определяне на обезщетенията е нарушен установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост като не са отчетени всички релевантни за критерия „справедливост” факти и не са съобразени установените в чл.267 КЗ минимални застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидни към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Въпросите за правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ и за съобразяването на нормативно установените в чл.267 КЗ лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при преценката за размера на дължимото обезщетение са посочени от касаторите – ищци като обуславящи за изхода на делото. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, подкрепени с приложена съдебна практика, и със значението на поставените въпроси за точното прилагане на чл.52 ЗЗД.
Предмет на обжалване с касационната жалба на ЗК [фирма] – [населено място], е частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решението по гр. д. № 764/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати обезщетения за неимуществени вреди на А. Карафеина, П. Карафеина и Х. Карафеин в размер на по 90 000 лв., на П. Карафеина – 120 000 лв., и на К. Карафеин – 50 000 лв. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. К. се позовава на нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД, чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.84 при присъждане на обезщетенията и на законните лихви върху тях от деня на застрахователното събитие, както и на несъответствие със закона на решаващия извод на въззивния съд, че като еднояйчен близнак на пострадалия К. Карафеин ищецът К. Карафеин има право на обезщетение за неимуществени вреди по повод на събитието. В жалбата е наведен и довод за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по недопустими искови претенции, надвишаващи установения в чл.267 КЗ лимит на застрахователна отговорност.
К. – ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с два въпроса. Първият въпрос, по отношение на който се твърди, че е разрешен в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1964 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., е за активната материалноправна легитимация на ищеца К. Карафеин да претендира обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на К. Карафеин. Вторият въпрос, по отношение на който не се сочат допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е за съобразяване на нормативно установените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при определяне на обезщетенията за вреди в случаите, когато от едно застрахователно събитие са пострадали повече лица.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна като изразява становище за нейната неоснователност и за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване.
Третите лица – помагачи на ответника Б. Василева Г. и Г. Д. Г. не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ответното застрахователно дружество дължи на ищците обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществените вреди от смъртта на К. Карафеин, настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие на 27.12.2008 г., причинено виновно и противоправно от застрахован в ЗК [фирма] водач на превозно средство. След самостоятелна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на заключенията на назначените съдебни експертизи /психиатрична и психологична/ решаващият въззивен състав е достигнал до извод, че справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на понесените неимуществени вреди съответства на сумите, присъдени с обжалваното решение – по 90 000 лв. за съпругата на пострадалия А. Карафеина и за двамата му родители П. и Х. Карафеини, 120 000 лв. за непълнолетната му дъщеря П. Карафеина и 50 000 лв. за неговия брат – близнак К. Карафеин. При определяне на обезщетенията са съобразени възрастта на пострадалия към момента на произшествието – 38 г., съществувалите между него и родствениците му отношения, изпълнени с взаимна обич, силна привързаност и подкрепа, и тежестта на страданията, понесени от ищците по повод загубата на техния близък. Взет е предвид и нормативно установения към 27.12.2008 г. лимит на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за случай на увреждане на две или повече лица – 1 000 000 лв., релевантен не само за размера на обезщетенията, а и за произнасянето по възражението на застрахователя за изчерпване на застрахователната сума с оглед наличието на предявен в отделно производство иск на друг пострадал за вреди от същото събитие.
Въззивният съд е счел за неоснователно искането на застрахователя за намаляване на дължимите обезщетения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради съпричиняване на вредите от пострадалия К. Карафеин. Изложил е съображения, че съпричиняването е изключено от самия механизъм на произшествието, по време на което пострадалият е пътувал на задната седалка на автомобила. Позовал се е и на заключението на съдебно – медицинската експертиза, в което е обосновано становище, че с оглед вида и тежестта на получените телесни травми ползването на предпазен колан не би предотвратило леталния изход от събитието.
Като неоснователно е преценено и възражението на застрахователното дружество за липса на активна материалноправна легитимация в полза на ищеца К. Карафеин да претендира обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на К. Карафеин. Решаващият въззивен състав е приел, че задължителните указания в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за немуществени вреди по повод смърт на близък, не изключват правото на К. Карафеин на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на неговия еднояйчен брат – близнак К. Карафеин. Възприетото разрешение е мотивирано с установените чрез гласни доказателства действителни отношения между двамата братя и негативното отражение на смъртта на К. Карафеин върху психиката и емоционалното състояние на К. Карафеин, както и със заключението на съдебната психологична и психиатрична експертиза, според което между еднояйчните близнаци съществува изключително силна биологична и психологична връзка, характеризираща се с по-висока степен на интензивност от връзката родител – дете. Позовавайки се на тези специфични за спора факти, въззивният състав е приел, че обезщетяването на понесените от еднояйчния брат – близнак неимуществени вреди не противоречи на закона и на идеята, залегнала в цитираните постановления на Пленума на ВС, да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на най-близките родственици на починалото вследствие на деликт лице.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в частта, обжалвана с касационната жалба на ищците А. Карафеина, П. Карафеина, П. Карафеина, Х. Карафеин и К. Карафеин.
Поставените от касаторите материалноправни въпроси се отнасят до правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите, според които се определя справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ. Въпросите попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, но по отношение на тях не са осъществени поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователен е доводът на касаторите за противоречива съдебна практика по въпроса за справедливия съгласно чл.52 ЗЗД размер на обезщетенията за неимуществени вреди в случай на смърт, причинена при ПТП. Размерът на присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди е обусловен от спецификата на фактите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД във всеки конкретен случай. Разликата във фактите, релевантни за справедливия паричен еквивалент на понесените вреди, предопределя и различния размер на обезщетенията, присъждани в рамките на всяко отделно дело. Поради това, доколкото са обусловени от специфичните за конкретното дело правнорелевантни факти, приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения не съставляват източник на противоречива съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
При определяне на размера на дължимите обезщетения въззивният съд е изходил от дадените с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС задължителни указания относно общите критерии, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. Взети са предвид момента на настъпване на произшествието, възрастта на пострадалия, степента на родствена близост между него и ищците, действителното съдържание на съществувалите помежду им отношения, както и цялостното отражение на деликта върху психиката и живота на претендиращите обезщетение лица. Съобразяването на обезщетенията със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. изключва достъпа до касация на алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а въпросът дали присъдените обезщетения действително съответстват на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е относим към правилността на въззивното решение и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Не намира опора в данните по делото доводът на касаторите за отклонение на обжалваното решение от задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС, ІІ т. о. В същото е прието, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от застрахователно събитие следва да се отчитат и конкретните икономически условия в страната като се ползват за ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за обезщетенията момент. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е съобразил нормативно установения лимит на застрахователна отговорност към момента на произшествието, макар и по повод възражение на застрахователя за изчерпване на застрахователното покритие с претендираните от наследниците на всички пострадали лица обезщетения. Ето защо не се налага допускане на решението до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено ненадлежно, тъй като е обосновано със значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Отделно от това, предвид задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. по приложението на чл.52 ЗЗД, посоченото основание не би могло да се счете за съществуващо.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в обжалваната с касационната жалба на ответника ЗК [фирма] част, с която е уважен иска по чл.226 КЗ на К. Карафеин за сумата 50 000 лв.
Въпросът, с който е обоснован достъпа до касация по отношение на тази част от въззивния акт, е за активната легитимация и правото на К. Карафеин да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на своя брат – близнак К. Карафеин. Предвид решаващия извод на въззивния съд, че поради особената биологична и психологична връзка между еднояйчните близнаци К. Карафеин има право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на брат си, въпросът е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето в решението се отклонява от задължителната практика в приетите от Пленума на ВС Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/24.11.1969 г. и Постановление № 2/30.11.1984 г., в които е очертан кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, като братята и сестрите на починалия са изключени изрично от кръга на правоимащите лица.
Касационно обжалване не следва да се допуска по другите въпроси в изложението към касационната жалба на ЗК [фирма], свързани с установените в чл.267 КЗ лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въпросите са релевантни за делото, но доколкото касаторът не е посочил и доказал нито една от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, те не могат да послужат като основание за достъп до касация. Въпросите не насочват и към вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед констатирания и от въззивната инстанция факт, че размерът на обезщетенията, изплатени и претендирани от всички наследници на пострадалите при произшествието на 27.12.2008 г. лица, не надхвърля нормативно предвидената максимална граница на застрахователно покритие.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 80 от 13.01.2011 г., постановено по в. гр. д. № 602/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 193 от 03.05.2010 г. по гр. д. № 764/2009 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на ЗК [фирма] да заплати на К. Х. Карафеин сумата 50 000 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на К. Х. Карафеин, настъпила при пътно – транспортно произшествие на 27.12.2008 г., ведно със законните лихви от 27.12.2008 г. и деловодни разноски.
УКАЗВА на касатора ЗК [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 80 от 13.01.2011 г., постановено по в. гр. д. № 602/2010 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в останалите части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :