6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
София, 28.09.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1338/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], общ. А., и по касационна жалба на В. Р. С. и М. И. Ш. – двамата от [населено място], общ. А., срещу въззивно решение № 7 от 06.01.2014 г., постановено по в. т. д. № 693/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 34 от 29.07.2013 г. по т. д. № 63/2011 г. на Търговищки окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е признато за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] и на В. Р. С. и М. И. Ш. сумата 41 256.07 лв. – част от сумата 54 862.80 лв., присъдена на [фирма] с решение от 17.06.2010 г. по т. д. № 16/2010 г. на Търговищки окръжен съд, за която сума е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20117690400491 по описа на ЧСИ А. З., като на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство по чл.78, ал.1 ГПК, и са осъдени [фирма], В. Р. С. и М. И. Ш. да заплатят на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 550 лв.
В касационните жалби се излагат идентични доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е зачел мотивите на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд, в които е прието, че отправеното с исковата молба на [фирма] по гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг изявление за прихващане на вземането, предмет на спора по отрицателния установителен иск, не е породило правни последици поради отсъствие на предпоставките по чл.104 ЗЗД и не е довело до погасяване на вземането чрез прихващане. Навеждат оплаквания, че съдът е направил противоречиви изводи, приемайки, че вземането е погасено чрез извънсъдебно прихващане и едновременно с това – че погасяването е последица от прихващане, извършено с исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. Позовават се на необоснованост на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките за извършване на прихващане към датата 04.04.2011 г., когато е връчен препис от исковата молба по посоченото дело на [фирма]. Твърдят, че този извод не кореспондира с писмените доказателства по делото и със заключението на счетоводната експертиза, от които се установява разминаване в счетоводните записвания при двете страни, изключващо ликвидността на противопоставеното за прихващане вземане като условие за настъпване на погасителния ефект на изявлението за прихващане.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбите в срока по чл.287 ГПК. В писмени бележки от 17.06.2015 г. същият излага съображения за неоснователност на жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 149 от 24.03.2015 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
С обжалваното решение Варненски апелативен съд е потвърдил решението на Търговищки окръжен съд в обжалваната част, с която по предявен от [фирма] отрицателен установителен иск, квалифициран с правно основание чл.439 ГПК, е признато за установено, че дружеството – ищец не дължи на ответниците – жалбоподатели [фирма], В. С. и М. Ш. сумата 41 256.07 лв. – част от сумата 54 862.80 лв., присъдена на [фирма] с влязло в сила решение по гр. д. № 16/2010 г. на Търговищки окръжен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20117690400491 по описа на ЧСИ А. З., след като е приел, че вземането по изпълнителния лист е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ищеца към [фирма], произтичащо от договор за продажба на дървесина.
След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че прихващането е настъпило като последица от изявление на ищеца, отправено до ответника [фирма] с исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг. Посоченото дело е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск за сумата 11 435.07 лв. В исковата молба ищецът е заявил, че има вземане към ответника за сумата 89 062.80 лв. за цена на продадена дървесина, от която претендира 11 435.07 лв., като разликата над тази сума до пълния размер на вземането прихваща /”приспада”/ със свои задължения към ответника, сред които и задължението за сумата 48 424.71 лв., предмет на издаден в производството по т. д. № 16/2010 г. на Търговищки окръжен съд изпълнителен лист. Като е съобразил данните по гр. д. № 94/2011 г., Варненски апелативен съд е приел, че към датата 04.04.2011 г., когато на ответника е връчен препис от исковата молба с изявлението за прихващане, насрещните вземания на страните са били ликвидни и изискуеми – предвид наличието на изпълнителен лист за вземането на ответника и отразяването на вземането на ищеца до размер на сумата 71 775 лв. в счетоводните книги на ответника. В зависимост от горното съдът е направил извод, че с достигането му до ответника на 04.04.2011 г. компесационното изявление е породило присъщия му погасителен ефект и задължението на ищеца към ответника за сумата 41 256.70 лв., за която спорът е бил висящ във въззивното производство, е погасено чрез извънсъдебно прихващане. Съдът е посочил, че прихващането на насрещните вземания е настъпило към момента, в който са били налице предпоставките на чл.104 ЗЗД, като е отчел, че най-късно издадената и осчетоводена при ответника фактура за продажба на дървесина е от 10.11.2010 г. По съображения, че ефектът на прихващането е настъпил преди датата 29.04.2011 г., когато ответникът [фирма] е сключил с ответниците В. С. и М. Ш. договор за прехвърляне на вземането си към ищеца по изпълнителния лист, въззивният съд е изразил становище, че с оглед на по-ранното му погасяване вземането не е могло да бъде цедирано валидно на ответниците – физически лица.
За да се произнесе по отрицателния установителен иск, Варненски апелативен съд е преценил, че правото на иск не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по в. гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд, с което е ревизирано решението по гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг. С решението по в. гр. д. № 75/2012 г., влязло в сила на 27.03.2013 г. след недопускане на касационно обжалване с определение по т. д. № 467/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е уважен частично осъдителният иск на [фирма] за цената на продадена дървесина, като е осъдено [фирма] да заплати на дружеството – ищец сумата 6 012.17 лв. В съобразителната част на влязлото в сила решение е прието, че присъдената сума се дължи от ответника като част от цялото твърдяно в исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. вземане, произтичащо от договора за продажба на дървесина, което не е погасено чрез прихващане за разликата над 11 435.07 лв. вследствие отправеното с исковата молба по делото изявление за прихващане. Отичането на погасителния ефект на изявлението за прихващане е аргументирано със спорния характер на заявеното за прихващане вземане, лишаващ вземането от качеството му на безспорно /ликвидно/ като необходимо условие по чл.104 ЗЗД за извършване на извънсъдебно прихващане.
Постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като разрешава по същество правен спор, по който е формирана сила на пресъдено нещо с предходно влязло в сила съдебно решение.
Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на въззивния съд, че влязлото в сила решение по в. гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд, с което е осъществен инстанционен контрол върху решението по гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането, предмет на предявения от [фирма] отрицателен установителен иск. Независимо, че осъдителният иск по гр. д. № 94/2011 г. е предявен за сумата 11 435.07 лв., с исковата си молба ищецът /ответник по касация/ е въвел като предмет на делото цялото си вземане към ответника [фирма] с твърдян размер на 89 062.80 лв., произтичащо от договора за продажба на дървесина. Формулирането на осъдителен петитум само за част от вземането е резултат от съдържащото се в исковата молба изявление за прихващане, с отправянето на което ищецът е обосновал частичното погасяване на вземането за разликата над претендираните 11 435.07 лв. Съдържанието на исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. сочи недвусмислено, че с предявяването на осъдителния иск ищецът е целял едновременно да погаси частично вземането си, като го прихване срещу вземането на ответника по изпълнителния лист, издаден на основание влязлото в сила решение по т. д. № 16/2010 г., и да получи осъдително решение за остатъка от вземането си, който надвишава насрещното вземане и по тази причина не може да бъде погасен чрез прихващане. Спорът за прихващането на двете насрещни вземания е разрешен с решението по в. гр. д. № 75/2012 г., в което е прието, че поради отсъствие на една от кумулативните предпоставки на чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД – ликвидност на прихващаното активно вземане, съдържащото се в исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. изявление за прихващане не е породило целения компесационен ефект и вземането на ищеца [фирма] не е погасено чрез прихващане. Аналогично на възражението за прихващане, по което съгласно чл.298, ал.4 ГПК влязлото в сила решение формира сила на пресъдено нещо, влязлото в сила решение по в. гр. д. № 75/2012 г. е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на разрешения с него преюдициален спор за прихващане на цялото вземане, въведено като предмет на образуваното пред Районен съд – Омуртаг гр. д. № 94/2011 г. По аргумент от чл.298, ал.1 ГПК силата на пресъдено нещо е съставлявала абсолютна процесуална пречка спорът за прихващането, релевирано като основание за несъществуване на отричаното с иска по чл.439 ГПК вземане, да се пререшава по-късно в рамките на висящото производство по този иск. В случая не се касае за сила на пресъдено нещо на мотивите към влязлото в сила решение, в каквато насока са съжденията на въззивния съд, а за сила на пресъдено нещо на самото решение по преюдициален спор, от който зависи произнасянето относно съществуването на вземането, предмет на отрицателния установителен иск.
Като е разгледал въведения с отрицателния установителен иск правен спор, вместо да констатира възникналата в хода на делото недопустимост на иска и на това основание да прекрати производството по делото, Варненски апелативен съд е постановил недопустимо съдебно решение. Поради изложеното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение /в обжалваната пред въззивната инстанция част/ следва да бъдат обезсилени, като бъде прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма], В. Р. С. и М. И. Ш. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 41 256.70 лв. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 41 256.70 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила.
В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да бъде обезсилено и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът по касация /ищец по иска/ следва да бъде осъден да заплати на касаторите /ответници по иска/ разноски за трите съдебни инстанции в размер, посочен в представените списъци по чл.80 ГПК, а именно – 6 280.25 лв. на [фирма] и общо 6 210.25 лв. на В. Р. С. и на М. И. Ш..
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 7 от 06.01.2014 г., постановено по в. т. д. № 693/2013 г. на Варненски апелативен съд, и потвърденото с него решение № 34 от 29.07.2013 г. по т. д. № 63/2011 г. на Търговищки окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] и на В. Р. С. и М. И. Ш. сумата 41 256.07 лв. – част от сумата 54 862.80 лв., присъдена на [фирма] с решение от 17.06.2010 г. по т. д. № 16/2010 г. на Търговищки окръжен съд, за която е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20117690400491 по описа на ЧСИ А. З., като са присъдени разноски на [фирма] по чл.78, ал.1 ГПК, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] срещу [фирма], В. Р. С. и М. И. Ш. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 41 256.07 лв.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 6 280.25 лв. /шест хиляди двеста и осемдесет лв. и двадесет и пет ст./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на В. Р. С. с ЕГН [ЕГН] и на М. И. Ш. с ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място], общо сумата 6 210.25 лв. /шест хиляди двеста и десет лв. и двадесет и пет ст./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :