3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 21.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1377/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 469 от 22.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1203/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 847 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 5131/2011 г. на Великотърновски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че Политическа партия „Съюз на демократичните сили” не дължи на [фирма] сумата 9 943.45 лв., от която 6 625.11 лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия за отделни месеци от периода 1997 г. – 2001 г., ведно със законната лихва от 11.12.2002 г. до окончателното плащане, и сумата 3 318.34 лв. – лихва за забава, за които суми е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”з” ГПК /отм./ и е образувано изпълнително дело № 660/2011 г. по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809, и на ищеца са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон при формиране на извода на въззивния съд за погасяване по давност на спорното вземане. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска с присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /погрешно квалифицирано като чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ с твърдение, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил практиката в решение № 27/16.03.1971 г. по гр. д. № 8/71 г. на ОСГК на ВС.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Политическа партия „Съюз на демократичните сили” – [населено място], който изразява становище, че жалбата е недопустима поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество е неоснователна. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения :
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Предмет на обжалване с касационната жалба на [фирма] е решение на въззивен съд, с което e разгледан отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на парични вземания, произтичащи от договорни правоотношения по продажба и потребление на топлинна енергия. Дружеството – ответник е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а от приложената към делото справка от Агенция по вписванията – Търговски регистър, е видно, че предметът на неговата дейност е производство и пренос на топлинна енергия. Изложените обстоятелства дават основание да се приеме, че продажбата на топлинна енергия е извършена във връзка с упражняваната от ответника – търговец търговска дейност и носи белезите на търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 ТЗ. Доколкото насрещната страна по сделката не е физическо лице, изключението на чл.318, ал.2 ТЗ не намира приложение и не лишава сделката от търговския й характер.
Разпоредбата на чл.365, т.1 ГПК квалифицира като търговски всички спорове, които имат за предмет право или правно отношение, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка. С оглед на неговия предмет, разгледаното от Великотърновски окръжен съд дело е търговско и преценката за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение следва да се извърши според правилата за достъп до касация по търговски дела. С иска по чл.124, ал.1 ГПК е отречено съществуването на вземане, формирано като сбор от сумите 6 625.11 лв. – начислена стойност на доставена и потребена топлинна енергия, и 3 318.34 лв. – обезщетение за забава. Размерът на вземането формира цената на иска по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 ГПК и тъй като тя е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв., обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената срещу необжалваемото решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, който не се е възползвал от процесуалната възможност да се позове на чл.280, ал.2 ГПК и да възрази срещу допустимостта на касационната жалба, за да предотврати неоправданото извършване на разноски за недопустимото касационно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 469 от 22.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1203/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :