4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София,28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 411/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 115 от 19.01.2012 г., постановено по т. д. № 2329/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 03.02.2011 г. по т. д. № 825/2007 г. на Софийски градски съд дружеството – касатор /с предишно наименование [фирма]/ е осъдено да заплати на Н. К. К. в качеството на [фирма] сумите 75 634 лв. на основание чл.266, ал.1 ЗЗД и 5 942.663 лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, ведно с направените по делото разноски.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила за допускане, обсъждане и преценка на доказателствата, довели до подмяна на фактите по делото и до необосновани и незаконосъобразни изводи за дължимост на претендираните с исковете възнаграждения за СМР и неустойка за забава.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС в решение № 189/14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/2003 г. на ІV г. о., ТРОСГК на ВКС № 1/17.07.2001 г., решение от 16.09.2004 г. по гр. д. № 660/2003 г. на ІV г. о. и в цитирани определения по чл.288 ГПК по въпроса за самостоятелното значение на съдебно – техническата експертиза и по следните значими за делото процесуални въпроси : Докъде се простира свободата на съда при преценка на доказателствата по вътрешно убеждение по чл.12 ГПК; Възможно ли е това да е неограничена свобода или тази свобода все пак е ограничена от здравия житейски разум; По кой обективен критерий можем да преценим, че съдът е тотално изопачил фактите по делото, въпреки, че ги е обсъдил изцяло.
Ответникът по Н. К. К. в качеството на [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да уважи предявения от [фирма] против [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 75 634 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството си на изпълнител по договор за изработка от 28.04.2005 г. ищецът е извършил възложени и приети от ответника СМР в количества и на стойност, отразени в двустранно подписани актове обр. 19 от 30.10.2005 г., 18.01.2006 г., 24.01.2006 г. и 12.09.2006 г., за които ответникът – възложител е заплатил частично възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД и не е платил остатъка от възнаграждението, възлизащ на 75 634 лв. Изводът за извършване и приемане на отразените в двустранно подписаните актове обр.19 строителни работи е изграден върху съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства по делото. Въззивният съд е приел за недоказано предприетото от ответника оспорване на съдържанието на актовете обр.19 досежно видовете и количествата актувани СМР като е преценил, че заключенията на съдебно – техническите експертизи относно обема на изпълнението не са годни да опровергаят вписванията в актовете, тъй като не се базират на реални замервания на място и на съпоставяне с проектната документация за обекта. Изложил е съображения, че след като са подписани без възражения от възложителя и последният не е ангажирал безспорни доказателства за несъответствие между актуваните и действително извършените от ищеца СМР, актовете се ползват с обвързваща страните доказателствена сила за факта на изпълнението и приемането на отразените количества работи от възложителя и няма основание за отричане на верността на съдържанието им. С мотив, че при подписване на актовете и в по-късен момент възложителят не е правил възражения за лошо изпълнение, въззивният съд е отказал да възприеме защитния довод на ответника за недължимост на претендираното възнаграждение поради проявили се недостатъци в извършените от ищеца работи, релевирани и като основание на заявеното от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане към ищеца за вреди от забавено изпълнение на възложените работи. Предвид установеното неизпълнение на задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД, за основателен е счетен и искът на изпълнителя за заплащане на неустойка за забава в плащането на възнаграждението за извършените СМР, уговорена в чл.14 във вр. с чл.13 от договора за изработка и изчислена върху непогасения остатък от възнаграждението, считано от момента на приемане на работите.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нямат характер на правни въпроси с обуславящо значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въпросът “за самостоятелното значение на съдебно – техническата експертиза” е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на заключенията на съдебно – техническите експертизи, касаещи реално извършените от ищеца – изпълнител СМР. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата и за възприемането на фактическата обстановка по спора, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като имат отношение към правилността на обжалваното решение, а тя не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Ето защо поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Освен изложеното, не е доказано и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнително изискване. Представеното с изложението решение № 399/19.05.2004 г. по гр. д. № 1413/2013 г. на ВКС не сочи на противоречива съдебна практика по въпроса за доказателственото значение на заключението на съдебно – техническата експертиза. В решението е разгледан процесуалноправният въпрос за необходимостта от назначаване на експертиза за установяване извършването на СМР при оспорване на съставен за тях протокол обр.19, който въпрос няма връзка с извършените от въззивния съд процесуални действия. По делото са назначени единична и разширена експертизи за целите на предприетото оспорване на съдържанието на представените от ищеца протоколи обр.19. Отказът на въззивния съд да възприеме констатациите в заключенията досежно реалния обем на изпълнените СМР не е резултат от отричане на самостоятелното доказателствено значение за експертизите, а е израз на суверенното право по чл.202 ГПК за преценка на заключенията с оглед на всички останали доказателства по делото.
Извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е и вторият въпрос, свързан със свободната преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда. Преценката на доказателствата е част от същинската правораздавателна дейност, която въззивният съд извършва при разрешаването на поставения за разглеждане правен спор. Правилното формиране на вътрешното убеждение, основано на преценката на доказателствата, е обуславящо за правилността на въззивното решение и има отношение към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В конкретния случай въззивният съд е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, преценявайки ги по отделно и във взаимната им връзка, и на тази база е формирал изводите, че ищецът е извършил видовете и количествата СМР, отразени в двустранно подписаните актове обр.19 и приети без възражения от ответника – възложител, поради което е уважил исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД. Дали съдът е установил правилно релевантните за спора факти или ги е изопачил, нарушавайки правилото на чл.12 ГПК, е въпрос, на който може да бъде даден отговор само в производството по чл.290 ГПК в случай, че се допусне касационното обжалване. При отсъствие на надлежно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК касационното обжалване не може да се допусне, което прави безпредметно обсъждането на съдебната практика, с която касаторът е аргументирал основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 19.01.2012 г., постановено по т. д. № 2329/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :