5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София,01.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 96/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № ІІІ-150 от 09.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1368/2011 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 68 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1115/2010 г. на Районен съд – Несебър, е признато за установено по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че в полза на [фирма] съществува вземане към [фирма] за сумите 17 303.91 лв. – стойност на ползвана електроенергия за периода 01.07.2009 г. – 08.09.2009 г., ведно със законната лихва от 08.07.2010 г. до окончателното плащане, и 1 208.50 лв. – обезщетение за забава за периода 06.11.2009 г. – 08.07.2010 г., за което е издадена заповед № 771 от 09.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 895/2010 г. на Районен съд – Несебър, и са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. Недопустимостта е обоснована с твърдения, че решението е постановено при наличие на основание по чл.126, ал.1 ГПК за прекратяване на делото, предвид висящността на друго по-рано заведено дело между страните, образувано по предявен от касатора отрицателен установителен иск за несъществуване на същото спорно вземане. Неправилността на решението е аргументирана с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че в качеството си на страна по договор за продажба на електрическа енергия ищецът [фирма] е имал право да коригира едностранно сметката на касатора – потребител за ползвана през минал период електрическа енергия и да начислява като дължими сумите, предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани въпросите за наличието на призната в закона възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия; за нищожността на клаузи в общите условия на дружеството – доставчик на електрическа енергия, предвиждащи основания за извършване на корекция на сметките на потребителите, от гледна точка на разпоредбите на чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 З.; за допустимостта доставчикът на електрическа енергия да начислява допълнително суми за доставена на потребителите електрическа енергия, без да е установил периода на грешно измерване или неизмерване и без да е отчел реално консумирана от потребителя електроенергия; за допустимостта доставчикът да начислява допълнителни суми за ползвана електрическа енергия въз основа на клаузата на чл.25 от приложимите към спорното правоотношение общи условия, без да е доказал виновно поведение на потребителя като страна по договора за продажба на електрическа енергия. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са представени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.286 ГПК. В отговора е изразено становище за отсъствие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 1115/2010 г. е образувано пред Районен съд – Несебър по искова молба на [фирма], с която дружеството е предявило против [фирма] установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за съществуване на парично вземане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 895/2010 г. на Районен съд – Несебър заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Според твърденията в исковата молба, вземането е в размер на сумите 17 303.91 лв. и 1 208.50 лв., представляващи съответно неплатена стойност на 98301 kWh електрическа енергия за периода 01.07.2009 г. – 08.09.2009 г., начислена на основание Общи условия на [фирма] за продажба на електрическа енергия съгласно констативен протокол № 14938/08.09.2008 г. и фактура № [ЕГН]/22.10.2009 г., и обезщетение за забава върху неплатената стойност на доставената електрическа енергия за периода 07.11.2009 г. – 08.07.2010 г. Исковата молба е депозирана в Районен съд – Несебър на 01.10.2010 г., а заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК е подадено в същия съд на 08.07.2010 г.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което искът по чл.422 ГПК е отхвърлен, и да признае съществуването на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, Бургаски окръжен съд е приел, че ищецът е доказал възникването на основание по чл.28, ал.1 във вр. с чл.54, ал.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за коригиране на сметката на ответника – потребител чрез начисляване на допълнителна стойност за доставена електроенергия в размер на сумата 17 303.91 лв., а именно – неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, установено с констативния протокол от 08.09.2008 г.
В отговора на исковата ответникът – настоящ касатор, е направил искане за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.422 ГПК поради висящността на друго по-рано заведено дело между страните с предмет същото спорно право /вземане/. За доказване на това твърдение с отговора е представено удостоверение от Районен съд – Пловдив, че пред същия съд е висящо гр. д. № 7159/2010 г., образувано по предявен от [фирма] против [фирма] иск за недължимост на сумата 17 303.91 лв., начислена с фактура от 22.10.2009 г. като стойност на електрическа енергия, поради неконсумиране на отразените във фактурата 98301 kWh електроенергия. Според твърденията на [фирма], отрицателният установителен иск е предявен на 12.01.2010 г., т. е. преди предявяване на иска по чл.422 ГПК в производството по гр. д. № 1115/2010 г. на Районен съд – Несебър. Първоинстанционният съд е отказал да прекрати делото по съображения, че искът по чл.422 ГПК е специален спрямо отрицателния установителен иск на длъжника по чл.124, ал.1 ГПК, а въззивният съд изобщо не е изследвал допустимостта на обжалваното пред него от гледна точка на отрицателните предпоставки по чл.126, ал.1 ГПК. При извършена служебна справка за хода на гр. д. № 7159/2010 г. настоящият състав на ВКС констатира, че понастоящем то е висящо пред Пловдивски окръжен съд под № 1909/2012 г.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения :
В касационната жалба касаторът се е позовал на недопустимост на решението поради постановяването му при наличие на предвидените в чл.126, ал.1 ГПК предпоставки за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.422 ГПК. Данните по делото сочат, че между страните е висящо друго дело, образувано по по-рано предявен от касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на вземането, предмет на защита с положителния установителен иск по чл.422 ГПК на кредитора [фирма]. Идентичността между страните и предмета на двете дела, както и обстоятелството, че настоящото дело е заведено след предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, обосновават предположение за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, вероятната недопустимост на решението съставлява самостоятелно основание за достъп до касация и налага неговото допускане до касационен контрол.
Касационно обжалване следва да се допусне и по поставените от касатора материалноправни въпроси за наличието или отсъствието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия. Въпросите са от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на разглеждане в производството по чл.290 ГПК в зависимост от отговора на процесуалноправния въпрос за допустимостта на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване е обусловено от основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като значимите за изхода на спора въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд, намерила израз в решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т. о., решение № 104 от 05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т. о., решение № 79 от 11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. на ІІ т. о. и др. Наличието на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, алтернативно поддържано от касатора.
Мотивиран от изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-150 от 09.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1368/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 370.25 лв. /триста и седемдесет лв. и двадесет и пет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :