О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
[населено място] ,26.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 323 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против постановеното на 02.12.2011 год. решение № 1873 по т.д.№ 1429 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав , с което е обезсилено решение № 969 / 19.10.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав по т.д.№ 1831 / 2009 год. изцяло и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в производството по несъстоятелност на „ Престайп 07„ Е. , от фазата на постановяване определение по чл.629б от ТЗ . К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с процесуалния закон, считайки че съдът е излязъл извън предмета на въззивното обжалване , ограничено до частта от решението на първоинстанционния съд , отнасяща се до определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма] . Формулира основание за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , като констатира , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК и изхожда от легитимирана да обжалва страна , по допускане на касационното обжалване намира следното :
Национална агенция за приходите , инициирала производството по установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма], е обжалвала първоинстанционното решение, уважило молбата на основание чл.632 от ТЗ , с постановяване прекратяване дейността на предприятието на длъжника , обявяването му в несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност , като е атакувала същото единствено относно определената начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2007 година . За да обезсили изцяло първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с молба за откриване производство по несъстоятелност на основание чл.630 ал.1 от ТЗ и изменение на основанието – в такова по чл.632 ал.1 от ТЗ – не е направено в хода на производството . От друга страна намира, че процесуална предпоставка за постановяване на решение , на основание чл.632 ал.1 ТЗ , е наличието на предходно определение на съда по чл.629б ал.1 от ТЗ , липсата на което въззивният съд санкционира с обезсилване на решението вцялост .За последното е счел, че с оглед спецификата на производството , е невъзможна самостоятелна преценка на правилността на първоинстанционното решение само относно определената начална дата на неплатежоспособността .
В изложението по чл.284 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК касаторът сочи постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика – решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК – № 174 / 05.12.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 год. на ВКС, ТК, второ търговско отделение . Според същото , непосочването на конкретната хипотеза , в която молителят желае откриване на производство по несъстоятелност , респективно чл.630 ал.1 ТЗ или чл.632 ал.1 от ТЗ , е без значение, тъй като изборът принадлежи на съда по несъстоятелността , с оглед конкретните обстоятелства по случая . Основанията с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са „неплатежоспособност „ или „ свръхзадълженост „, съгласно чл.607а ТЗ. Съдът е разграничил „същинска” част на решението по откриване производство по несъстоятелност – обявяване в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и откриване производство по несъстоятелност – и „производни „ / вторични / негови части , каквито са определянето на началната дата на неплатежоспособността , назначаването на временен синдик, допускането на обезпечителни мерки , прекратяването на дейността на длъжника , обявяването в несъстоятелност и спирането на производството / чл.632 ал.1 от ТЗ /, макар тия производни части да са задължителна последица от откриване производството по несъстоятелност . Прието е , че обжалването на решението само в някои от тези „ производни „ части , без да е обжалвано в същинската му част, е допустимо и ограничава преценката на въззивния съд , вкл. по допустимостта на първоинстанционното решение , само до тази негова част – в случая определяне начална дата на неплатежоспособността .
Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, Търговска колегия намира , че касаторът обосновава допускане на касационното обжалване на въззивното решение , като частично вероятно недопустимо , предвид произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивната жалба , касаеща единствено определянето на началната дата на неплатежоспособността . За вероятната недопустимост на въззивното решение, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , съдът следи служебно и без наличието на обосновани основания по чл.280 ал.1 от ГПК . Съгласно чл.269 ГПК , регламентиращ правомощията на въззивната инстанция , служебната преценка на въззивния съд по допустимостта на обжалваното решение , е ограничена до онази негова част , която е предмет на обжалване , каквато в случая не е частта от първоинстанционното решение по обявяване неплатежоспособността на [фирма] , допускане общите възбрана и запор, постановено прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност със спиране на производството по делото .
В частта , в която въззивният съд се е произнесъл по предмета на въззивната жалба – определяне началната дата на неплатежоспособността , касационното обжалване следва да се допусне, предвид постановяване на въззивното решение в противоречие с реш. № 174 / 05.11.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 г . ВКС, ТК ,ІІ т.о. . Както се посочи по-горе, в цитираното решение е обоснован извода, че началната дата на неплатежоспособността е задължителен, но вторичен / производен / елемент – последица на решението за откриване производство по несъстоятелност. Произнасянето на съда по същата обуславя самостоятелен предмет на обжалване. Определението по чл.629б от ТЗ е относимо към други „ производни „ части на постановеното решение – приетото от съда основание за откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата и с последиците на чл.632 ТЗ , в която част решението не е обжалвано .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1873 / 02.12.2011 год. по т.д.№ 1429 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :