5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
[населено място] , 10.07.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 436 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 53 / 24.02.2012 год. по т.д.№ 261 / 2011 год. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 222 / 13.07.2011 год. по гр.д.№ 57 / 2011 год. на Габровски окръжен съд .С последното е отхвърлена молбата на касатора за обявяване неплатежоспособността , в евентуалност свръхзадължеността , на основание чл.607а от ТЗ , на [фирма] . К. оспорва правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост . Намира, че в противоречие с чл.182 ГПК , съобразявайки се с изводите на приетите по делото експертизи, изготвени въз основа балансите на ответното дружество, при оспорена редовност на счетоводните книги на ответника , съдът е нарушил разпределението на доказателствената тежест, вменявайки на молителя – кредитор да доказва тяхната нередовност . Формулира основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Ответната страна – [фирма] – не депозира отговор на касационната жалба .
Върховен касационен съд ,ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна, съдържа реквизитите по чл.284 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното :
[фирма] се легитимира като кредитор на [фирма] , в качеството си на продавач по два договора за покупко-продажба на инертни материали – от 13.04.2009 год. и 23.04.2009 год., като твърди начална дата на неплатежоспособност на длъжника – 24 май 2009 година.Предвид оспорване от молителя документалната обоснованост на счетоводните записвания , по балансите за 2008 г.,2009г. и 2010 г. , относно парични средства на каса , както и относно съществуването на вземания на дружеството към трети лица , ликвидността им , вкл. текущия им характер , според финансовия отчет към 30.06.2011 год. , във въззивното производство е допусната допълнителна икономическа експертиза . Същата е разработила заключение по определяне коефициентите за ликвидност на дружеството във варианти – със / І / и без / ІІ / записите относно парични средства на каса и вземания на дружеството към трети лица, за които не е установило документална обоснованост . Относно вземанията заключението е дадено в тези варианти само към 30.06.2011 година. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне молбата на касатора за обявяване неплатежоспособност , евентуално свръхзадълженост на [фирма] , на основание чл.607а от ТЗ , въззивният съд е приел , че затрудненията на длъжника са временни, че същият не е спрял плащанията, разполага с бързоликвидни средства, достатъчни да посреща текущите си задъжения, като не е налице и състояние на свръхзадълженост . За изводите си е съобразил коефициентите на обща ликвидност / над 1 / по всички баланси , вкл. към септември 2011 година . Въззивният съд е посочил , че преценява показателите за ликвидност за 2008, 2009 и 2010 год. по първи вариант на експертизата / без да се игнорират счетоводните записвания за парични средства на каса и вземания , за които липсва документална обоснованост за съществуването, ликвидността и характера им на краткосрочни вземания /,като в тези случаи коефициентът на обща ликвидност остава над 1 , а към 30.09.2011 год. – по втори вариант на експертизата, тъй като само към тази дата е направена обосновка от вещото лице за липса на първични счетоводни документи за вземания в размер на 700 000 лева , твърдяни с произход по договори, формално посочени като сключени още през 2008 год. . Във втория вариант , към 30. 09.2011 год. коефициентът на обща ликвидност пада под 1 .Същевременно, изхождайки от междинния, неокончателен характер на съставения към 30.09.2011 год. баланс, съдът окончателно е съобразил коефициента за обща ликвидност към 31.12.2010 година , за редовността на счетоводните записвания по който, т.е. за документалната им обоснованост предвид оспорването й от молителя , няма доказателства . Въпреки извода на експертизата , че към края на 2010 год. [фирма] е било в състояние на свръхзадълженост , въззивният съд по отношение преценката на същата , противно на възприетото при установяване неплатежоспособност на дружеството , е съобразил констатациите по междинния отчет към 30.09.2011 година . Изложил е и довод, че при преценка на свръхзадължеността следва да се изхожда от реалните , а не балансови стойности на активите / презумирайки по този начин реалните за по-високи /, а експертизата съобразява само балансовите.
К. формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси :
1/ „Чия е тежестта за доказване редовността на счетоводните книги , водени от търговец и ползващ се от същите , при оспорването им от противната страна ? ” . К. твърди, че с решаващите си изводи, макар да не е направил изричен извод относно тежестта на доказване в конкретния случай , въззивният съд е постановил решение в противоречие с казуална съдебна практика по този въпрос , което обуславя допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Като такава практика сочи реш.№ 1991 / 10.08.1957 год. по гр.д.№ 3941 / 57 год. на ІV г.о. ВС .
2/ „ Съществува ли презумпция за редовност на счетоводните книги , която съдът да приложи , въпреки липса на доказателства , обосноваващи записванията в тези книги ? „ .Страната сочи казуална съдебна практика, в подкрепа на извода, че доказателствената сила на счетоводните книги е производна , като преценката на съда за тяхната редовност се извършва на основа на всички доказателства по делото , не се презумира , а се установява на базата наличието на съответния акт, съставляващ основание за счетоводното записване . В този смисъл : реш. 155 / 13.03.2007 год. по г.д.№ 917 / 2006 год. на ВКС, ТК ; решение № 413 / 16.08.2005 год. по т.д.№ 964 / 2004 год. на ВКС, ТК ; реш.№ 380 / 30.06.2009 год. по гр.д.№ 1446 / 2008 год. на ВКС, ІV г.о. ; решение № 29 / 08.03.2007 год. по гр.д.№ 603 / 2006 год. на Апелативен съд Велико Т. .
3/ Твърдейки липса на мотиви на въззивния съд относно направения избор , при преценката на състоянието на длъжника към 31.12.2010 г. да ползва първи вариант на заключението на икономическата експертиза , а не втория вариант на същото , страната е формулирала процесуалноправния въпрос : „ Длъжен ли е съда да изложи мотиви, когато при противоречиви доказателства за едно и също обстоятелство възприема едното, а не другото доказателство ? „ . Обосновава хипотеза по чл.280 ал .1 т.1 от ГПК , с решение № 24 / 28.01.2010 год. по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на ВКС, ГК, І г.о. , в което необходимостта от изрични мотиви е обоснована по отношение извода на въззивния съд за недостоверност на доказателство, т.е. в случай на несъобразяването му като доказателство по делото .
4/ С оглед съпътстващия довод на въззивния съд, че състоянието на свръхзадълженост не може да бъде споделено като установено, тъй като експертизата не е работила в съответствие с реалната , а по балансовата стойност на активите на длъжника , касаторът формулира процесуалноправен въпрос , обоснован в хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: „Пропускът на първоинстанционния съд , с доклада по чл.146 от ГПК да даде надлежни указания за доказателствената тежест по установяване на съществено за решаването на спора обстоятелство , не следва ли да се поправи от въззивния съд ?” . Сочи се решение № 886 / 13.12.2010 год. по гр.д.№ 1553 / 2009 год. на ВКС, ГК, І г.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което на този въпрос е отговорено утвърдително .
Върховен касационен съд , ТК, в настоящия си състав намира, че поставения от касатора първи въпрос – относно доказателствената тежест при оспорване редовността на счетоводните книги – покрива общия и допълнителен критерий за допускане на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.1 т. 2 ГПК . Налице е достатъчна обективна материалноправна идентичност по обстоятелствата , относими към така поставения въпрос , между спора , разрешен с цитираното решение № 1991 / 10.08.1957 год . по гр.д.№ 3941 / 1957 г. на ВС , ІV г.о. и процесния . Възприетото в казуалната съдебна практика , цитирана по втория поставен въпрос , е в подкрепа на извода за противоречиво разрешаване и на първия материалноправен въпрос .
Останалите формулирани въпроси не обуславят допускане на касационното обжалване ,поради следното :
Вторият от тях не покрива общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК – не е правен въпрос , обосновал решаващите изводи на съда , който не е възприел презумптивна доказателствена сила на счетоводните записвания, а напротив е коментирал заключението на съдебноикономическата експертиза , в съответствие с наличието или липсата на доказателства относно документална обоснованост на счетоводните записвания . Изводът на съда за липса на доказателства, оборващи редовността на счетоводните записвания по балансите към 2008 г., 2009 г. и 2010 г. , е предмет на преценка за правилност, в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК , като не е идентичен с извод за презумптивна доказателствена сила на счетоводните записвания, на основание чл.55 ал.1 ТЗ, респ. чл.182 ГПК .
Третият – процесуалноправен въпрос – е неотносим към предмета на спора / от фактическа страна / и не обуславя решаващ извод на съда , като цитираната съдебна практика , в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не кореспондира със съдържанието на въпроса и не дава отговор на такъв . Изложените обстоятелства, мотивирали страната за този въпрос , не касаят наличие на противоречиви доказателства за едно и също обстоятелство – състоянието на търговеца към един и същ момент , на база коефициентите за ликвидност на длъжника към един и същ момент , а за такива относно определянето му към различни моменти , в който смисъл решаващ е извода на съда относно избрания за определянето му момент . От друга страна , отговорът на този релевантен за спора въпрос , ако би бил надлежно формулиран , предпоставя преценка за правилност на въззивното решение , която е извън обсега на настоящото производство .
Четвъртият от поставените въпроси не касае решаващ , а съпътстващ довод на въззивния съд , при това ползващ ответника, което предпоставя навеждането и доказването му от същия, в който смисъл обуславящ , следователно и решаващ е извода на съда относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на реална, по – висока стойност на активите .
Предвид гореизложеното , Върховен касационен съд, ТК , състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 / 24.02.2012 год. по т.д.№ 261 / 2011 год. на Апелативен съд – Велико Т. .
УКАЗВА на [фирма] , в едноседмичен срок от уведомяването , да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125 лева, на основание чл.25 в с чл.24 ал.1 т.2 от Тарифа за държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК .
След представяне доказателства за платена държавна такса или изтичане указания срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение , за насрочване или прекратяване .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :