2
Опр. ч.т.д.847/10 на ВКС- ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
[населено място], 11.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 847 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния представител на „АЛФА Б. АЕ” –Атина, Г. чрез клона „АЛФА-Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” –[населено място] срещу определение № 320/08.07.2010 г. на ОС-Видин, постановено по ч.гр.д. №289/2010 г., с което е потвърдено постановеното от Видинския районен съд разпореждане№ 484-РЗ/ 21.04.2010 г. по ч. гр. д. № 673/ 2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу Я. З. Г. ЕГН: [ЕГН] за сумите от 9921,81-лева главница, 938,91 лева-договорна лихва и 21.06 лева-лихва за забава.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора въпрос, който, с оглед изложеното в частната касационна жалба и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав счита, че е въпросът, дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост,. Според жалбоподателя, посочения въпрос е решен в обжалвания акт в противоречие с практиката на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Прилага практика на ВКС по въпроса: Определения №№ 426/16.07.2009 по ч.т.д. № 332/2009 г. , 264/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 210/2009 г. , 77/20.01.2010 по ч.т.д. 714/2009 г. , 134/29.01.2009 по ч.т.д. №52/2010 и 757/28.12.2009 г. по ч.т.д. №827/2009 г. всичките на ТК, І ТО на ВКС.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги, въззивният съд е приел, че не е установено по надлежния ред настъпването на предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Този извод е направен поради липсата на доказателства за просрочие на две вноски като основание за предсрочна изискуемост на целия размер по Договора за банков кредит сключен между банката-молител като кредитодател и Я. З. Г. като кредитополучател, съгласно уговорката в т.20.1 във вр. с т.20 уведомяване на длъжника-кредитополучател за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем. Според съдебния състав, изискването за уведомяване за допуснатото от длъжника неизпълнение и за настъпилата предсрочна изискуемост следва от съдържанието на самите уговорки за това в договора за кредит, цитирани вече по-горе.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Поставеният от частния жалбоподател материалноправен въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по посочения въпрос вече е налице задължително за съдилищата произнасяне на Върховен касационен съд с решения, постановени по реда на чл. 290 от новия Граждански процесуален кодекс – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 92 от 16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ІІ т. о. .
В същите е прието, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора, което се предпоставя от два юридически факта – неизпълнението на длъжника по отношение на съответните погасителни вноски и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му, което следва да достигне до знанието на длъжника /аргумент и от чл.60 ал.2 от ЗКИ/. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Това е така и в настоящия случай, доколкото в самия договор -клаузата на т.т.20 и 20.1 липсва изрично уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг само на базата на факта на неизпълнение на две поредни вноски. Напротив: от самото тълкуване на смисъла на употребата на думата „ обяви” в съдържанието на текста на уговорката в.т.20 :”Банката има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем” следва, че това обявяване има своя адресат в лицето на длъжника. Посочените съдебни решения представляват задължителна практика на ВКС, наличието на която изключва основанията па т.2 на същата разпоредба, съгласно изразеното становище в мотивите към т.3 на ТР №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,
Ето защо и доколкото обжалваното въззивно определение е в съответствие с даденото разрешение на обуславящия въпрос в цитираната по-горе задължителна, по смисъла на т.1 от чл.280 ал.1 от ГПК, практика на ВКС, то не е налице някое от предвидените в чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване . Впрочем отговорът в обжалвания акт не се различава и с разрешението по този правен въпрос, което се дава и в посочената и приложена от самия жалбоподател незадължителна практика на ВКС-цитираните по-горе определения.
. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 320/08.07.2010 г. на ОС-Видин, постановено по ч.гр.д. №289/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: