О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 09.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1591/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ИЗАМЕТ 1991“ООД срещу Решение №271 от 20.01.2018 г. по в.т.д. № 2148/17 на АС-София, с което е потвърдено решение №47/18.11.2016 г. на СГС,VІ с-в, постановено по т.д. №2126/2010 г., с което е касаторът е осъден да заплати на „ВАЛМЕКС“ЕООД-гр.София сумата от 26 865,62 лева-неустойка по договор от 21.07.2008 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира се и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което потвърждава решение №47/18.11.2016 г. на СГС,VІ с-в, постановено по т.д. №2126/2010 г., с което е касаторът е осъден да заплати на „ВАЛМЕКС“ЕООД-гр.София сумата от 26 865,62 лева-неустойка по договор от 21.07.2008 г., съдът се е позовал на следното:
Между страните по делото на посочената дата е сключен договор за изработка по силата , на който „ВАЛМЕКС“ЕООД като изпълнител се е задължил да изпълни по възлагане от страна на „ИЗАМЕТ 1991“ООД съответните СМР, които са били надлежно осъществени и приети от възложителя с двустранно подписан акт образец 19..Част от вземането за договорената цена за изпълнените СМР, в размер на неплатен остатък от 23 976,53 лева по ф-ра №570/02.10.2008 г., е било предмет на спор по друго дело по установителен иск на изпълнителя, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу възложителя „ИЗАМЕТ 1991“ООД, който е бил уважен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно уговорката в чл.50 от договора, страните са уговорили неустойка за забава на дължимите плащания от страна на възложителя в размер на 0,5 на сто за всеки ден на просрочие, но не повече от 10 на сто от цялата стойност на договора. С оглед установения период на забавата /от 09.01.2009 г. до предявяване на иска/ и цитираната неустоечна клауза, по настоящия спор е счетено, че възложителят дължи неустойка в размер на 10 на сто от цялата стойност на договора и искът е уважен в този размер.
По възраженията на ответника за погасяване на вземането за неустойка е прието, че давността е прекъсната с предявяване на ИМ в съда на 07.09.2010 г. по предявения първоначално като установителен, в последствие изменен в осъдителен, иск за неустойка. Ето защо, при установено и безспорно между страните изпадане от страна на длъжника в забава на 03.11.2008 г., относно това вземане, то тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска. Не е уважено и възражението за нищожност на неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави, с оглед нейния размер, поради това, че последният е ограничен до 10 на сто и възможността самият длъжник да плати по-малък размер на същата при по-ранно изпълнение на своето парично задължение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя- ответник по иска се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: нищожна , поради противоречие с добрите нрави, ли е уговорка за неустойка за забава, според която размерът на последната надвишава размера на главното вземане, както и за това, от кога се прекъсва давността за спорното вземане, дали от датата на предявяване на ИМ в съда, или от изменението на иска за същото вземане от установителен в осъдителен.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая двата въпроса съответстват на това общо изискване на закона. Не е налице, обаче, соченото като допълнително такова-въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от горепосоченото ТР, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито твърдения в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма.
По поставените от касатора два въпроса е налице достатъчно практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и задължителна такава: В ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСТК на ВКС е даден отговор на въпроса, за това кога клауза за неустойка се квалифицира като нищожна, поради противоречие с добрите нрави в насока, че това е налице,само когато единствената й цел е излизане извън присъщите й функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна, каквито възражения не се навеждат в настоящия спор,нито обективно е налице такава хипотеза. По втория въпрос, от кога се прекъсва давността за спорното вземане: дали от датата на предявяване на ИМ в съда, или от изменението на установителния иск по чл.422 ГПК за същото вземане в осъдителен се дава еднозначен отговор, като в правната теория, така и в съдебната практика/ вж. задължителните указания в мотивите към отговора в т.14 от ТР №2/2013 на ОСГК/ и той е в смисъл, че давността се прекъсва с предявяването на иска за съответното вземане, независимо от вида на търсената с него защита, осъдителна или установителна.
Отговорите в обжалваното решение и на двата обуславящи изхода по спора правни въпроса са в съответствие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС.
Доколкото оплакванията за очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК на обжалваното решение съвпадат с разгледаните по горе правни въпроси, то последната като основание за допускане до касация, също не е налице.
От горното следва, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 960 лева-платено възнаграждение по договор за правна защита, съгласно съдържанието на последния, включително и отбелязването в него на плащането на сумата.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №271 от 20.01.2018 г. по в.т.д. № 2148/17 на АС-София.
ОСЪЖДА „ИЗАМЕТ 1991“ООД – гр. София да заплати на „ВАЛМЕКС“ЕООД-гр.София сумата от 960 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.