О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 13.06.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3009/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение № 17/25.02.2015 г. на Бургаски апелативен съд по т.д. №12/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 188 от 08.08.2014 г. , постановено по т.д. №33/2013 на ОС-Бургас. С последното е отхвърлен искът на касатора да бъде осъден ответникът [фирма] -гр. Б. да му заплати сумата от 34 632 лева – договорна неустойка, ведно със законната лихва от предявяването на иска-16.05.2013 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество- същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за не основателен описания по-горе по основание и размер иск на касатора, с който се претендира да бъде осъден ответникът [фирма] да му заплати сумата от 34 632 лева – договорна неустойка, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: между страните по делото е бил сключен на 29.06.2011 г. договор със срок на действие една година, по силата на който ищцовото дружество като консигнант е предоставяло стоки на ответникът-консигнатор. Според съдържанието на самия договор самото предаване на стоките става с приемо-предавателни протоколи двустранно подписани от представители и на двете страни, в които се отбелязва количеството и вида на същите. Страните са включили в договора и неустоечна клауза в случаите на прекратяване действието на договора за консигнация и неотчитане и непредаване обратно от страна на консигнатора на непродадената стока на ищеца. В тези случаи е предвидено заплащане на неустойка от консигнатора определена в договора в двойния размер на стойността на непредадените стоки, която престация е и предмет на иска. Искът е отхвърлен като недоказан , доколкото от кореспонденцията между страните и съответните фактури не може да се установи, кои стоки с каква цена са договорени, кои от тях са върнати и кои не. Останалите писмени доказателства-експедиционни листи и приемо-предавателни протоколи са подписани само от представител на ищеца и също не съдържат цени на стоките. Предвид изложеното и при липса на ангажиране на други доказателства за цените на предадените по договора стоки на консигнатора, съответно каква частта подлежаща на връщане не е възможно и определянето на размера на претендираната неустойка, както и въобще нейната дължимост.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя като правни въпроси от значение за изхода на спора се сочат въпросите: за характера и обвързващата сила на процесния договор и представлява ли той продължение на предходна договорни отношения, какъв бил предметът и броят на предявените искове и тяхната правна квалификация, обсъдил ли съдът двустранно подписаните протоколи и изводът до който е стигнал и длъжен ли е съдът да назначи експертиза , когато във въззивната жалба е наведено оплакване , че делото е останало неизяснено от фактическа страна .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, се формулират предимно въпроси, чийто отговор е изцяло в зависимост от конкретните за спора факти и обстоятелства . Същите не са правни, т.е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явяват фактически: във връзка с евентуално допусната незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по конкретния спор, въз основа на твърдяните и установени по него факти. Подобни недостатъци на обжалвания акт, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. По отношение на единствения въпрос, който може да бъде възприет като правен: длъжен ли е съдът да назначи експертиза , когато във въззивната жалба е наведено оплакване , че делото е останало неизяснено от фактическа страна, същият е некоректно зададен, с оглед конкретното съдържание на въззивната жалба на самия касатор. Съгласно ТР № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС –т. 3: ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД Е ДЛЪЖЕН ДА СЪБЕРЕ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, КОИТО СЕ СЪБИРАТ СЛУЖЕБНО ОТ СЪДА /ЕКСПЕРТИЗА, ОГЛЕД, ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ/, САМО АКО Е ВЪВЕДЕНО ОПЛАКВАНЕ ЗА ДОПУСНАТО ОТ ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ ПРОЦЕСУАЛНО НАРУШЕНИЕ, ОТ КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ ИЗВОД, ЧЕ ДЕЛОТО Е ОСТАНАЛО НЕИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, ИЛИ ЗА НЕОБОСНОВАНОСТ НА ФАКТИЧЕСКИТЕ ИЗВОДИ, ПОСТАВЕНИ В ОСНОВАТА НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ, ИЛИ АКО ТЕЗИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СА НЕОБХОДИМИ ЗА СЛУЖЕБНО ПРИЛАГАНЕ НА ИМПЕРАТИВНА МАТЕРИАЛНОПРАВНА Н.. В случая от съдържанието на въззивната жалба не може да се направи категоричен извод за наличие на някоя от тези три хипотези, а и не става ясно, каква точно задача счита касаторът, че е следвало да се постави на експертизата,с оглед преценка въобще за обуславящия характер на въпроса.
От изложеното следва, че липсва коректно формулиран, обуславящ изхода по спора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17/25.02.2015 г. на Бургаски апелативен съд по т.д. №12/2015г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.