О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
гр. София, 19.02.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 февруари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1287/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение № 27/04.02.2014 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №609/2014 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 799 от 13.10.2014 г. , постановено по гр.д. №3682/2013 на РС-Сливен, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. С. сумата от 8 619 лева-възнаграждение по договор между страните от 28.03.2012 г. – въз основа на фактура №391/23.10.2012 г. касаеща извършената работа за м.юни 2012 година , както и 800 лева-гаранция за добро изпълнение на задълженията и 689,83 лева-неустойка за забава, както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 1100 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни описаните по-горе по основание и размер искове на [фирма] като изпълнител срещу касатора [община] като възложите, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: С договор сключен между страните на 28.03.2012 година по реда на НВМОП ищцовото дружество като изпълнител на малка обществена поръчка /съкр.М./ се е задължило да предоставя услуги по улавяне, обезпаразитяване, кастриране и връщане на място на бездомни кучета на територията на общината-възложител на М. срещу дължимо възнаграждение, съгласно уговорките в чл.3 от договора. За процесния период м.юни 2012 г. са съставени и приети три отчета, които са били приети без възражения по предвидения в самия договор ред от надлежен представител на общината-възложител. Количеството обработени от изпълнителя кучета и стойността на съответните дейности по отчет № 3/ 02.07.2012 г. съставен от представителя на възложителя съвпада с тези по ф-ра №391/ 23.10.2012 г.. Извършената работа от изпълнителя се установява и от показанията на разпитаните свидетели. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът е счел искът за възнаграждение за извършената работа в изпълнение на предмета на договора за периода м.юни 2012 за доказан и е счел този иск за основателен.
Същото се отнася и за акцесорния иск за неустойка за забава в плащането на дължимото от възложителя възнаграждение-предмет на съответната уговорка в договора и съответния период на забава, както и за договорената и внесена от изпълнителя гаранция за добро изпълнение, която подлежи на връщане при липса на основание за задържането й от страна на възложителя, при положение,че договорът е със срок на действие и последният е изтекъл.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се формулира изобщо правен въпрос от значение за изхода на спора.
Вместо това се навежда общо оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила по ГПК. Подобни оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката по посочените законови критерии. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 1100 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, с оглед съдържанието на приложения към отговора на КЖ договор за правна помощ, удостоверяващ извършеното плащане.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27/04.02.2014 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №609/2014 г..
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма]-гр. С. разноските в настоящата инстанция в размер на 1100 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.