4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 08.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2726/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Акорд Мюзик”ЕООД срещу решение №1499 от 18.06.2018 г. по т.д. № 734/17 на САС,ТО, 3 ти с-в, с което е потвърдено решение № 1620/23.08. 2016 г. на СГС,6-16 с-в , постановено по т.д. №7529/2013 г., с което е касаторът е бил осъден да заплати на „Музикаутор”-гр. София сумата от 7 000 лева-обезщетение за имуществени вреди на основание чл.94а ЗАПСП във връзка с чл.94 ЗАПСП за използване от страна на ответното дружество през периода 20.05.2013 г. -21.11.2013 г. на подробно описаните музикални произведения/текст и музика/ без право на това, както и в частта с която въззивният съд, след отмяна на същото решение в отхвърлителната част, е присъдил в полза на ищеца допълнително още 21 000 лева на същото основание, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът е регистриран по реда на чл.40б ал.1 ЗАПСП/ред. ДВ бр.25/11/ като организация за колективно управление на авторски права върху музикални произведения и литературни такива свързани с музика, съответно уредени по вид и обхват в чл.18 ал.1,т.1 ЗАПСП,чл.18 ал.2,т.2,т.3,т.4,т.5,т.8 и т.10 ЗАПСП. Правата на ищеца „Музикаутор” на колективно управление на авторските права върху текста и музиката на процесните произведения се основават на приетите по делото договори за двустранно представителство с конкретно посочените чуждестранни дружества за колективно управление на правата на членуващите в тях автори, въз основа на които на ищеца е предоставено управлението на авторските права върху музиката и текста на процесните музикални произведения на територията на страната, което обосновава и активната процесуална и материална легитимация на ищеца по настоящите искове.
От друга страна по реда на чл.146 ал.1,т.3 и т.4 ГПК е прието за безспорно между страните, че произведенията, общо 14 на брой, са били използвани от ответното дружество чрез предлагането им на неговия сайт: acordbg.com/music.dance.htm и същите са били достъпни за ползване /възпроизвеждане и разпространение/ от външни потребители през процесния период, което се потвърждава и от заключението на в.л. по назначената експертиза. Такова ползване представлява нарушение на изключителните права на авторите на музиката и текста на съответните музикални произведения, които са изрично уредени в чл.18 ал.1 ЗАПСП чрез възпроизвеждането им по смисъла на пар.2,т.3 и т.4 от ДР на ЗАПСП.
При така констатираните факти, съдът е направил извод за принципната основателност на исковите претенции, а конкретният размер на дължимото, съгласно чл.94 ЗАПСП обезщетение, е определен на основание чл.94а ал.1,т.1 ЗАПСП, при съблюдаване на съответните критерии в чл.94 ал.3 и ал.4 ЗАПСП, към които първата разпоредба изрично препраща при липса на достатъчно данни за реалния размер на вредите. Обезщетението е определено от съда на по 1000 лева, съответно за неправомерното ползване на текста и още толкова – за музиката на всяко едно от музикалните произведения.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до три такива: следва ли ищецът като организация за колективно управление на авторски права / съкр. ОКУАП/ върху музикални произведения и литературни такива свързани с музика, да доказва отстъпване на правата върху конкретно произведение от страна на авторите на музиката и текста на съответната ОКУАП, с която ищцовата ОКУАП има сключен договор, съответно да установи членството на авторите в последната и как следва да се определи обезщетението за нарушени авторски права.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Първият от така поставените въпроси би имал значение за изхода на спора само при надлежното и своевременно оспорване от страна на ответника в отговора по чл.131 ГПК на ИМ на правата на ищцовата ОКУАП, основани на приложените и описани в ИМ договори за двустранно представителство с конкретно посочените чуждестранни дружества за колективно управление, което не е налице в рамките на настоящия процес. Въззивният съд е счел за налична материалноправната легитимация на ищеца като ОКУАП, базирайки се на съдържанието на споменатите договори и не е обсъждал съответното й оспорване от страна на ответника, тъй като такова не е било надлежно и своевременно релевирано. Следователно така формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора, така както последният е бил очертан по своя предмет с ИМ, отговора на същата и материализиран в изготвения и приет доклад по делото. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Въпросът, как следва да се определи обезщетението за нарушени авторски права при липса на достатъчно данни за реалния му размер се явява обект на ясна законова регламентация в чл. чл.94а ал.1,т.1 ЗАПСП, във връзка с чл.94 ал.3 и ал.4 ЗАПСП и следователно спрямо него не е налице допълнителното изискване на чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация: необходимост от тълкуване на неясна правна разпоредба или преодоляване на погрешно или исторически необосновано тълкуване съдебната практика/ впрочем касаторът и не излага подобни доводи/.
Следователно не се обосновава наличие на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1499 от 18.06.2018 г. по т.д. № 734/17 на САС,ТО, 3- ти с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.