О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213
гр. София, 16.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1745/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. С. Р. срещу решение № 54/24.03.2015 г. на Добрички окръжен съд по в.т.д. №42/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 39 от 09.01.2015 г., постановено по гр.д. №2573/2014 на РС-Добрич. С последното е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] и [фирма] за установяване липсата на действие спрямо ищеца на извършената цесия от втори ответник на първия на вземания по договор за банков кредит от 14. 03.2008 г. и два анекса към него, поради неуведомяване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи чл.280 ал.1т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен описания по-горе иск, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения:
Между [фирма] от една страна като заемодател и две физически лица е сключен на 14.03.2008 г. договор за потребителски кредит, по който ищецът К. Р. се е задължил в качеството си на поръчител. В полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.08.2012 г.,въз основа на който е образувано и изп. д. № 20127370402268 на ЧСИ к рег.№ 737 по КЧСИ. На 11.09.2013 г. между банката-кредитор и ответника [фирма] е сключен договор за цесия, по силата на който вземането по договора за потребителски кредит ведно с поръчителството е прехвърлено възмездно от банката-кредитодател на цесионера [фирма]. Последното е конституирано като взискател в изпълнителния процес. С пълномощно от 24.09.2013 г. цедентът [фирма] е упълномощил цесионера да извърши уведомявания на длъжниците, чиито вземания са предмет на цесията. В изпълнение на това пълномощно на поръчителя Р. е връчено на 25.09.2014 г. от пълномощника [фирма] уведомление от банката –цедент за извършеното прехвърляне на вземането.
С оглед изложеното, въззивният съд е преценил, че правните последици, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД на уведомяване на длъжника за цесията са настъпили в хода на висящността на процеса по настоящия иск и следва да се вземат в предвид съгласно чл.235 ал.3 ГПК като факт от значение за спорното право. На това основание и отрицателният установителен иск на длъжника е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя не се формулира прецизно правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност, които обобщено се свеждат до отричане на възможността уведомяването на длъжника за извършена цесия да става от страна на цесионера по пълномощно от цедента, тъй като това можело да става само лично от последния, както и че писменото пълномощно не било в необходимата законова форма. Принципно липсата на прецизно формулирани конкретни правни въпроси само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване и ВКС няма право да извежда сам правни въпроси от изложените оплаквания за незаконосъобразност-т.1 от ТР №1/19.02.2010 но ОСГТК по тълк.дело №1/2009. В случая, само с оглед правна яснота и убедителност, следва да се отбележи, че липсва и разминаване в произнасянето на въззивната инстанция с посочената от самия жалбоподател задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. В Р №`123/24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на Второ т.о. е прието, че уведомяването по чл.99 ал.3 ЗЗД на длъжника следва да става от страна на предишния кредитор/ нито от това решение , нито от самия закон следва извод, че уведомяването на длъжника не може да става и от трето лице или цесионера по изрично упълномощаване от цедента/. В Р №3/16.042014 г. по гр.д. №1711/11 на Първо т.о., изрично се разглежда и утвърждава възможността, уведомление за цесията съставено от страна на цедента, но приложено към ИМ на цесионера по иск срещу длъжника да породи действие по чл.99 ал.3 ЗЗД за длъжника.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54/24.03.2015 г. на Добрички окръжен съд по в.т.д. №42/2015г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.