О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
гр. София, 07.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1619/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Национална агенция по приходите–гр.София/ съкр. НАП/ срещу Решение №30 от 20.02.2018 г. по в.т.д. № 340/17 на АС-Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение №28/23.05.2017 г. на ОС-Ловеч, постановено по т.д. №99/2016 г., в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Нафтекс Петрол” ЕООД/н./-гр. Ловеч по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за установяване поредността на удовлетворяване по чл.722 ал.1,т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 13 263,65 лева/главници и лихви/като обезпечени със запори, наложени с постановление от 05.05.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София,ГДО, вписано в ЦРОЗ на 15.07.2016 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема искът на НАП срещу Нафтекс Петрол ЕООД/н./-гр. Ловеч за установяване по реда на чл.694 ал.2 т.1 ТЗ на поредността на удовлетворяване по чл.722 ал.1,т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 13 263,65 лева/главници и лихви/като обезпечени със запори, наложени с постановление от 05.05.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, ГДО, вписано в ЦРОЗ на 15.07.2016 г.за неоснователен съдът се е позовал на следната поредност във времето на релевантните за спора факти: С постановление от 05.05.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, ГДО, по реда на ДОПК е допуснато налагане на запор върху вземания,вещи и парични средства на НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД в различни банки, с оглед обезпечаване събирането на пубично вземане в размер на 18 855,77 лева по образуваното при публичния изпълнител изпълнително дело. Запорът е вписан в ЦРОЗ на 15.07.2016 г.. Междувременно на 06.07.2016 г. в ТР е обявено решение №50/06.07.2016 г. по т.д./н/ №17/2015 на ОС-Ловеч, с което по реда на чл.630 ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на длъжника НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД. Доколкото изричната разпоредба на чл.638 ал.4,изр.3 ТЗ изрично изключва възможността за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имущество на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност и с оглед императивния характер на нормата, съдът е счел, че в конкретния случай , попадащ във визираната хипотеза на закона,налагането на обезпечение по ДОПК не поражда своите последици, от което следва и че съответните публични вземания, приети и включени в одобрения от съда списък не попадат в реда за удовлетворяване, съгласно чл.722 ал.1,т.1 ТЗ като обезпечени със залог, вписан по реда на ЗОЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя НАП се сочи като обуславящ изхода на спора въпрос: следва ли кредиторът чиито вземания са обезпечени със запор по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но вписан по реда на ЗОЗ , след решението по чл.630 ал.1 ТЗ, да се удовлетвори по поредността на чл.722 ал.1,т.1 ТЗ.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В конкретният случай поставеният въпрос не съответства с фактическите констатации и правната преценка на съда, изразени в съдебното решение: същият приема, че въобще не е наложено обезпечение по ЗОЗ до датата на вписване а решението по чл.630 ал.1 ТЗ, докато въпросът се основава на обратната преценка. Следователно съдът при произнасянето си не засяга въобще въпроса, формулиран от касатора и в този смисъл последният не се явява обуславящ изхода по спора, като първа предпоставка за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ВКС в цитираното ТР.
От горното следва,че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №30 от 20.02.2018 г. по в.т.д. № 340/17 на АС-Велико Търново в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.