О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1752/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4065 от 17.05.2019 г., подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от синдиците К. М. и А. Д., срещу определение № 170 от 19.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 223/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадена от банката частна жалба срещу определение № 1322 от 07.12.2018 г. по т.д. № 58/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането по чл.679 ТЗ на кредитора „КТБ“ АД /н/ за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „Фининвест“ ЕООД/н/ от 14.02.2018 г. по т.д. № 269/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение, с което АС-Пловдив е приел, че частната жалба е насочена срещу неподлежащо на инстанционен контрол определение на окръжния съд. Счита се, че обжалваемостта на определението по чл.679, ал.4 ТЗ произтича от чл.613а ТЗ. Частният жалбоподател сочи, че е налице противоречиво произнасяне относно допустимостта на частната жалба, предвид предходно определение по ч.т.д. № 535/2018 г., с което е отменено първоначално постановеното от ОС – Ст.Загора определение за оставяне без разглеждане искането по чл.679 ТЗ на „КТБ“ АД /н/.
Писмени отговори на частната жалба са подадени от: „Уаймънд Трейдинг Корпорейшън“ и от „Секюрити Арт“ ЕООД, чрез процесуалните им пълномощници, в които са застъпени становища за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение.
За да постанови атакуваното преграждащо развитието на делото определение, съдебният състав на АС – Пловдив е приел, че определението по чл.679, ал.4 ТЗ, с което съдът се е произнесъл по искане на кредитор за отмяна на решение на събрание на кредиторите на дружество в несъстоятелност, не е сред изрично посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, а ал.3 на чл.613а ТЗ урежда обжалваемост само на тези определения на съда по несъстоятелността, за които са налице заложените в чл.274, ал.1 ГПК критерии за допустимост на инстанционния контрол. Тези критерии не са налице по отношение на определението по чл.679 ТЗ, т.к. то не е преграждащо и липсва законова разпоредба, уреждаща обжалваемостта му. Въззивният съд се е позовал и на трайната и непротиворечива практика на ВКС в посочения смисъл – определение по ч.т.д. № 685/2016 г., I т.о., определение по ч.т.д. № 4450/2013 г., II т.о. и определение по ч.т.д. № 2038/2017 г., I т.о.
Определението е правилно.
Независимо от неточността на дадените от първоинстанционния съд указания за обжалваемост на постановеното по реда на чл.679 ТЗ определение пред АС – Пловдив, въззивният съдебен състав е извел законосъобразен извод за процесуална недопустимост на депозираната от „КТБ“ АД /н/ частна жалба. Неточните указания, относими към възможността за инстанционен контрол на съответния съдебен акт, не могат да създадат процесуални права, относими към функционалната подсъдност, каквито не са предвидени в съответните, приложими процесуални норми. Преценката за допустимостта на депозираната пред АС-Пловдив частна жалба е от компетентността на сезирания съд и тя е реализирана при точно приложение на съдържащите се чл.613а ТЗ процесуални норми, както и в съответствие с константната практика на ВКС.
Законосъобразно е становището на въззивния съдебен състав за необжалваемост на постановеното от ОС-Стара Загора определение по чл.679, ал.4 ТЗ. Това определение не е сред изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове на съда по несъстоятелността, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК. Определението на съда по несъстоятелност, постановено по искане на някое от легитимираните лица по чл.679, ал.1 ТЗ за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не попада и в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като по силата на чл.613а, ал.3 ТЗ на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд подлежат само определения с преграждащ характер или при изрично предвидена в закона възможност за самостоятелен инстанционен контрол. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, Търговска колегия, част от която е цитирана от въззивния съд и която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Доводите в частната жалба, основани на предходното определение на АС-Пловдив по приложеното ч.т.д. № 535/2018 г., са неотносими, доколкото предмет на обжалване пред въззивния съд е било преграждащо определение на ОС-Ст.Загора, с което първоначално е било оставено без разглеждане искането по чл.679 ТЗ на „КТБ“ АД /н/ за отмяна на същите решения на събранието на кредиторите на „Фининвест“ ЕООД /н/ – тези, приети на 14.02.2018 г.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 170 от 19.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 223/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: