О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№280
гр. София, 07.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30-тридесета март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2128/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение № 67/14.04.2015 г. на Добрички окръжен съд по в.т.д. №43/2015 г., с което е обезсилено изцяло първоинстанционното решение № 2 от 05.01.2015 г. , постановено по гр.д. №142/2014 на РС-Балчик в осъдителната част- за уважената част от 96,00 лева –дължими на основание неоснователно обогатяване от [фирма]-с.К. и в отхвърлителната част, с която е отхвърлен частичнопредявеният иск за разликата до предявения размер от 12 203,88 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1 , тт.1-т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-с.К. чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за недопустимо първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по частичнопредявения иск на [община] срещу [фирма] до предявения размер от 12 203,88 лева, въззивният съд е изложил следните съображения:
Настоящият иск е бил предявен като насрещен такъв по т.д. № 94/13 на Д.. В ИМ по този насрещен иск страната е обосновала претенцията си като такава за обезщетение за вреди от неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като изпълнител по договор №112/31.03.2009 г. , сключен по реда на ЗОП, с предмет на обществената поръчка: сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община]. С молба от 08.04.2014 г. ответникът, според въззивния съдебен състав, е променил обстоятелствената част и петитума на първоначално предявения като насрещен иск /впоследствие отделен за разглеждане в самостоятелно производство/ като е посочил, че частично предявената искова претенция е за връщане на надплатена от Общината-ищец сума за неизвършени конкретни дейности по договора с посочени общи стойности различни от тези по първоначалния иск. С оглед на тези констатации е прието, че ищецът е преминал с допълнителната молба към сезиране с иск различен както по основание, така и по размер от първоначално предявения. При това положение, според въззивният съд, първинстанционният съд не е следвало да се произнася по този иск, а с оглед наведените обстоятелствена част и размер на целия иск, различни от тези в първоначалната ИМ , съдът е следвало да предприеме действия по отстраняване нередовност на ИМ в насока, коя от двете претенции се поддържа. С оглед на това и постановеното решение на РС-Балчик е обезсилено, а делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на отстраняване посочените нередовности на ИМ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя като единствен правен въпрос от значение за изхода на спора се формулира въпросът за това, дали в конкретния случай ставало въпрос за недопустимо изменение на обстоятелствена част и петитум . Този въпрос, според касатора се явявал от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая не е налице правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а се формулира въпрос, чийто отговор е изцяло в зависимост от конкретните за спора факти и обстоятелства/ съдържанието на първоначалната и допълнителната ИМ по конкретното дело/. Следователно: формулираният въпрос не представлява правен такъв, т.е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явява фактически: във връзка с евентуално допусната незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по конкретния спор. Подобни недостатъци на обжалвания акт, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
От друга страна, доколкото е налице индиция за недопустимост на самото въззивно решение, в ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 2 от 05.01.2015 г. , постановено по гр.д. №142/2014 на РС-Балчик и в осъдителната част- за уважената част от 96,00 лева които [фирма]-с.К. е осъдено да заплати на [община] и в която част решението не е било обжалвано и е било влязло в сила, то в тази част ВКС следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67/14.04.2015 г. на Добрички окръжен съд по в.т.д. №43/2015 г., В ЧАСТТА с което е обезсилено първоинстанционното решение № 2 от 05.01.2015 г., постановено по гр.д. №142/2014 на РС-Балчик в осъдителната част- за уважената част от 96,00 лева, които [фирма]-с.К. е осъдено да заплати на [община].
УКАЗВА на [община] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67/14.04.2015 г. на Добрички окръжен съд по в.т.д. №43/2015 г., В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 2 от 05.01.2015 г. , постановено по гр.д. №142/2014 на РС-Балчик в ЧАСТТА, с която е отхвърлен частичнопредявеният иск за разликата от уважената сума от 96 лева до предявения размер от 12 203,88 лева.
.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.