О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№706
гр. София, 08.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 ноември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №518/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Т. Е.“-гр. Р. срещу решение № 139/06.10.2014 г. на Русенски окръжен съд, по т.д. №200/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №7941/2013 на РС-Русе и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло частичнопредявен иск от страна на „Т. Е.“-гр. Р. срещу [фирма]-гр. Р. за заплащане на сумата от 25 000 лева от общопретендираните 29 018,53 лева- стойност на незаплатени строително-монтажни работи/СМР/ извършени от страна на ищеца като изпълнител по договор от 01.05.2009 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1т.т 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски в касационната инстанция представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 1300 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен описания по-горе по основание и размер иск на касатора като изпълнител по договор за строителство, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: С процесния договор страните по него са се задължили [фирма] да построи по възлагане от ответника [фирма] сграда-магазин в УПИ 391 кв. К. чешма –гр.Р.. Уговорено е поетапно заплащане на възнаграждение в общ размер на 90 000 лева. Извършените работи по обекта са изчислени на база количествено-стойностни сметки от вещото лице по СТЕ в общ размер на 64 416,42 лева без ДДС . Съгласно квитанция към приходен касов ордер 10 Н. И. С. като управител на ищцовото дружество-изпълнител по договора е получил от страна възложителя 30 000 лева на 04 май 2009 г. и 38 000 лева на 30.05.2009 г., като така извършените две плащания покриват изцяло стойността на извършените СМР установени в заключението на вещото лице-64 416,42 лева без ДДС. За това, защо приема, че втората сума от 38 000 лева е заплатена от страна на дружеството-възложител именно като дължима по процесния договор за строителство, решаващият спора въззивен състав е изложил своите съображения за задължителната сила / чл. 297 ГПК/ на постановеното по друг спор между същите страни решение, в което по иск на възложителя срещу изпълнителя по чл.55 ал.1 ЗЗД съдът изрично е приел, включително и на база признание на Н. И. С. като управител на дружеството-изпълнител, че последното е получило на 30.05.2009 г. сумата от 38 000 лева по квитанция към приходен касов ордер 10 от възложителя именно като дължимо възнаграждение по процесния договор/а не без основание/. Ето защо и съставът на въззивния съд не е кредитирал показанията на същото лице С.-бивш управител на дружеството-изпълнител, разпитан вече като свидетел по настоящото дело, които са в обратна насока. Въз основа на всичко гореизложено искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, доколкото претендираното вземане на изпълнителя е погасено чрез надлежно извършено плащане още през 2009 година.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения довели до необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за неправилно приложение на процесуалната разпоредба на чл.297 ГПК. Подобни оплаквания, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката на посочените и приложени съдебни решения за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски в касационната инстанция представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 1300 лева, доколкото е приложен договор за правна помощ, в който е отбелязано реално извършено плащане на самото възнаграждение в съответствие с т.1 от ТР №6/2013 на ОСГТК/.
С оглед изложеното, съдът
О П Р ЕД Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№139/06.10.2014 г. на Русенски окръжен съд, по т.д. №200/2014 г..
ОСЪЖДА „Т. Е.“-гр. Р. да заплати на [фирма]-гр. Р. разноските пред ВКС в размер на 1300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.