О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 10.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1646/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Й. Д. срещу решение №309 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 5122/17 на АС-София, с което е потвърдено решение на СГС,І – 10 с-в, постановено на 04.04.2017 г. по гр.д. №6054/2015 г., допълнено с решение от 12.07.2017 г. и поправено с решение от 01.11.2017 г., с което е уважен установителният иск , предявен по реда на чл.422 ГПК от страна на Р. Х. В. и е признато, че касаторът като авалист по запис на заповед, изд. на 31.01.2014 г. от „Мегапак Индъстрис” ЕООД/ с предишно наименование „ЕНЕРДЖИ ФОР ЮРЪП“/ дължи на ищеца сумата от 38 000 лева, ведно със законната лихва от 19.12.2014 г. до изплащане на главницата, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.2 ГПК.
От страна на пълномощника на ответника по касационната жалба Р. Х. В. е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение №309 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 5122/17 на АС-София, с което е потвърдено решение на СГС,І – 10 с-в, постановено по гр.д. №6054/2015 г.на 04.04.2017 г., е признато, че касаторът като авалист по запис на заповед изд. на 31.01.2014 г. от Мегапак Индъстрис ЕООД/ предишно наименование „ЕНЕРДЖИ ФОР ЮРЪП“/ дължи на ищеца сумата от 38 000 лева , ведно със законната лихва от 19.12.2014 г. до изплащане на главницата, съдът се е позовал на следното:
Между издателя на процесния запис на заповед „ЕНЕРДЖИ ФОР ЮРЪП“ЕООД и ищецът е бил сключен договор за временна финансова помощ от 31.10.2013 г.. За обезпечаване на задълженията по него е издадена на 31.01.2014 г. ценната книга , която е редовна от външна страна и по която като авалист се е задължил и ответника В. Й. Д. . Записът на заповед е с падеж на предявяване и е бил надлежно предявен на 28.02.2014 г.. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за освобождаването от отговорност на поръчителя при неспазване на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД за предявяване на иска от кредитора към длъжника, доколкото тази разпоредба е неприложима при менителничното поръчителство.
От страна на касатора, в самата КЖ, се сочи, че са налице основанията за допускане до касация, уредени в чл.280 ал.1,т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК, без да се сочат изобщо,каквито и да е правни въпроси,съответно да се наведат конкретни оплаквания,които да се квалифицират като очевидна неправилност.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. При липса на формулирани от страна на касатора правни въпроси, които да могат да се подложат на преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за допускане до касация следва да се направи извод за липса на основание за това.
Преценката за очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК на обжалваното решение също предполага конкретни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, а липсата изобщо на такива изключва възможността за преценка за очевидна неправилност като основание за допускане до касация.
От горното следва, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №309 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 5122/17 на АС-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.