О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 05.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30 януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1704/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби:
1. От страна на пълномощника на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – Варна срещу решение №47 от 01.03.2018 г. по в.т.д. № 574/17 на АС-Варна, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 121/17.07.2017 г. на ОС-Добрич в отхвърлителната му част, с която е бил отхвърлен искът на този касатор против „БУЛ АКВА ФИШ”ООД-с. Славеево, Общ. Добрич за разликата от 14 499,27 лева до пълнопредявения размер от 28 358,26 лева– главница и за разликата от 553,12 лева-мораторна лихва до претендирания размер от 1075,87 лева.
2. От страна на пълномощника на „БУЛ АКВА ФИШ”ООД-с. Славеево, Общ. Добрич В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение „БУЛ АКВА ФИШ”ООД е осъден да заплати на ищеца „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – Варна по иск по чл.422 ал.1 ГПК сумата от 14 499,27 лева-цена на достъп и цена на пренос на ел.енергия за периода: м.02.-м.12.2016 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до заповедния съд 10.01.2017 г. до окончателното плащане и 553,12 лева –мораторна лихва.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в съответните части.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – Варна сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят „БУЛ АКВА ФИШ”ООД сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3. ГПК
От страна на всеки един ответниците е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация на жалбата на насрещната страна.
Претендират се и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение в двете обжалвани части , съответно осъдителна и потвърдителна, съдът се е позовал на следното:
Между страните са сключени на 18.11.2013 г. договори за доставка, съответно за пренос на ел.енергия през ЕРМ и се установява доставянето на тези услуги за процесния период от страна на ищеца. При това положение, съставът на ВАС е счел, че исковите претенции са доказани по основание, в който случай следва да се приложи разпоредбата на чл.162 ГПК, вменяваща в задължение на съда определянето на размера на спорното вземане. В обжалваното решение цената е определена на база приетото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ, съобразно направените в него констатации на вещо лице-ел.инженер, че средството за техническо измерване /СТЕ/ не е монтирано на правилното място. Същата е формирана, съобразно с утвърдените от КЕВР единични цени за процесния период за пренос на средно напрежение, вместо за пренос на ниско напрежение, тъй като свързването на последното ниво на напрежение не е било правилно съобразено с действащите за периода ПИКЕЕ. Отчетено е съответното количество ел.енергия по процесните фактури, което е било пренесено по ЕРМ до потребителя. Изслушаната във въззивното производство ССчЕ е дала съответните стойности, формирани от сбора на такса достъп/който не се влияе от това къде е свързано СТЕ / и изчислената по горния метод цена на такса пренос.
От страна на касатора-ищец се сочи, че е налице основание за допускане до касация, уредено в чл.280 ал.1,т.1 ГПК, доколкото спорът е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практика на ВКС по въпросите : Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения от значение за спорното право, доколкото не е обсъден въпросът за това: на какво ниво на напрежение се измерва и определя цената за пренос и има ли значение, обстоятелството, че това свързване е договорено от страните в самия договор за пренос.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и отговорът му не би довел до различен изход от този, даден в обжалваното въззивно решение : Съдът е взел в предвид констатациите на в.л., че присъединяването на ответника е на ниво високо напрежение, а измервателния уред е на ниво ниско напрежение/ което само по себе си води до нарушение на чл.14 ал.1 от ПИКЕЕ и за това искът е бил отхвърлен изцяло от първата инстанция/и следователно процесуален пропуск в тази насока не е налице. Друг е въпросът, дали от тези контстатации следва даденото разрешение на спора, но това е въпрос по правилното приложение на материалния закон, което не е основание за допускане на касация. Следователно липсват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото така формулиран, правният въпрос се базира на съществено процесуално нарушение, каквото не е било допуснато от въззивния съд. Вторият въпрос не е бил надлежно своевременно наведен и решението не е постановено въз основа на неговия отговор.
От страна на касатора-ответник се сочи, че е налице основание за допускане до касация, уредено в чл.280 ал.1,т.1 ГПК, доколкото спорът е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практика на ВКС по въпросите: има ли значение, чия е собствеността върху присъединителните съоръжения и допустимо ли е съдът да действа като коректив относно точката на измерване и да определя цената на достъп и пренос, съгласно ССчЕ. Тези въпроси също не са обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Относно собствеността върху присъединителните съоръжения е бил предявен установителен иск от страна на ищеца, който не е бил приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. Самият ответник изрично е поддържал в допълнителния си отговор на ИМ, че този въпрос не е от значение за конкретния спор /стр.92 и 93 от преписката по първоинстанционното дело/. С оглед изложеното и двете съдилища не са се занимавали изобщо с този въпрос и не са изградили правораздавателната си воля въз основа на неговия отговор. В този смисъл той не се явява обуславящ изхода по спора. Вторият въпрос също не е адекватно формулиран, доколкото съдът е решил спора въз основа на съответната нормативна уредба-правилата на КЕВР, а не въз основа на ЗССчЕ.
От горното следва, че липсват основания за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби, доколкото така формулирани, правните въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора, тъй като при произнасянето си въззивният съд не е основал решаващата си воля въз основа на техния отговор.
В полза на страните по касация не следва да се присъждат разноски, съгласно недопускането на касационно обжалване по КЖ и на двете страни.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №47 от 01.03.2018 г. по в.т.д. № 574/17 на АС-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.