Т.д. 1102/15 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№63
гр. София, 27.01.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1102/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на Л. И. Г. е обжалвано решение № 123 от 19.01.2015 г. по гр.д. № 2675/14 на Апелативен съд-София, В ЧАСТИТЕ, с които е отменено частично решение № 2441 от 05.04.2014 г. по гр.д. № 4623/2013 на СГС, и вместо него е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД [фирма] – [населено място] за разликата между уважената сума от 20 000 лева до общопретендираните 30 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания нанесени на ищцата в следствие на виновно причинено ПТП на 06.07.2012 г. в [населено място] от страна на Н. А. Д.-Д..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата ЗАД [фирма] в писмен отговор изразява становище за липса на основание за допускане до касация, както и за неоснователност по същество. Претендира се присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на минималното, според Наредба №1 на ВАС, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Представят списък по чл.80 ГПК и пълномощно на юрисконсулт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.07.2012 г. в [населено място] от страна на Н. А. Д.-Д. като водач на МПС са причинени на ищцата травматичните увреждания в следствие на виновно причинено ПТП управлявано от водача. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото: делинквентът като водач на МПС е управлявал същото с несъобразена с движението на пострадалата по пътното платно като пешеходец скорост. От своя страна, пострадалата е предприела внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за пресичане място, без да се увери, че същото е свободно и не съществува опасност. Това поведение на пострадалата, тогава непълнолетна-родена 1997 г., е квалифицирано от съда като 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД. На базата на констатациите в заключението на трите медицински експертиза, съдът е преценил, че от претърпяната черепно-мозъчна травма, протекла в безсъзнателно състояние след инцидента води до комоцио церебри-разстройство на здравето временно опасно за живота. Според психиатричната експертиза са налице травмена епилепсия и травмена церебрестения изразени в уморяемост, главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, разстройство на вниманието и паметта, вегетативни прояви и намалена работоспособност, което може да продължи с месеци или години. На база изложеното е определена общата сума за обезщетяване-на болките и страданията на 30 000 лева и е редуцирана с 1/3, с оглед установеното съпричиняване на 20 000 лева
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая от страна на касатора се повдига въпросът за критериите , въз основа на които съдът определя конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД.
При произнасянето на съда по този е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 19.01.2015 г. по гр.д. № 2675/14 на Апелативен съд-София в обжалваните части.
Касаторът Л. И. Г. е освободен от внасяне на държавна такса.
Да се докладва делото на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.