О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 19.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1782/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 11473 от 10.06.2019 г., подадена от З. А. Натарова, чрез процесуалния й пълномощник адвокат Ж. З., срещу определение № 1619 от 17.05.2019 г. по в.гр.д. № 1118/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е оставено без уважение искането на З. Натарова за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 830 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че след като е надлежно удостоверено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение за един адвокат, съдът не може да го преценява по размер, с оглед на извършените от адвоката процесуални действия по делото. При уважаване на иска съдът е длъжен да присъди разноски за възнаграждение само за един адвокат и е без значение на кого от двамата адвокати е заплатено възнаграждение, стига да са представени доказателства за заплащането му и защитата да е осъществена.
Ответникът по частната жалба – ЗК „Лев инс“ АД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл.248 ГПК.
С постановеното от САС решение № 152 от 17.01.2019 г. по гр.д. № 1118/2018 г. е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГО, 7 състав в обжалваната от застрахователното дружество част. Независимо от изхода на спора, въззивният съдебен състав е застъпил становище, че ответницата по въззивната жалба не е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на представителя си по пълномощие в производството пред САС – адв. З., а е представила доказателства за разноски, направени в полза на друг адвокат. Поради това САС е отказал да присъди търсените от ответницата по въззивната жалба разноски за защита във въззивното производство.
Сезиран с молба по чл.248 ГПК, подадена от З. Натарова, чрез процесуален пълномощник адв. З., съдебният състав на САС е постановил атакуваното с настоящата частна жалба определение. За да отхвърли посочената молба, САС е приел, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение в полза на адв. З., който е осъществявал процесуално представителство на З. Натарова във въззивното производство и липсват данни за обединяване дейността на другия упълномощен адвокат – адв. З. в съдружие или адвокатско дружество с адв. З., независимо от упълномощаването и на двамата посочени адвокати. Констатирана е липсата на данни за възнаграждението на адв. З., както и че то възлиза на 830 лв., колкото е удостоверено, че е заплатено на адвоката, който не е извършвал процесуални действия във въззивното производство, поради което липсва основание за изменение на изразеното в мотивите към решението становище по отговорността за разноските.
Определението е правилно.
При произнасяне по отговорността за разноските във въззивното производство съдебният състав на САС е извършил конкретна преценка на данните по делото, релевантни към приложимата разпоредба на чл.78, ал.3 ГПК. Законосъобразно е изразеното становище за принципна дължимост на адвокатско възнаграждение само за процесуален пълномощник, осъществил защита на въззиваемата в производството пред САС и съответно, за недължимост на заплатено от последната адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, който не е извършвал никакви процесуални действия до постановяване на въззивното решение. Заплатеното от З. Натарова адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. е съобразно постигна договореност само с адв. З., обективирана в договор за правна защита и съдействие № 0223830 от 23.02.2018 г. Независимо от надлежното упълномощаване на адв. З. /наред с адв. З./, последната не е реализирала действия в рамките на учредената й представителна власт, които да са надлежно обективирани до постановяване на въззивното решение.
Като неоснователно следва да се прецени позоваването на определение по ч.гр.д. № 5451/2016 г. на ВКС, III г.о., т.к. то е постановено в различна хипотеза – при осъществено процесуално представителство от повече от един адвокати, а от друга страна, в случая не става въпрос за преценка на заплатено от страната адвокатско възнаграждение по размер с оглед извършените процесуални действия по делото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,II т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1619 от 17.05.2019 г. по в.гр.д. № 1118/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: