О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
гр. София, 26.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 февруари , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1621/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗД [фирма]-гр. София срещу решение № 2194/18.12.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №2528/2014 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2388 от 06.06.2014 г., постановено по гр.д. №12682/2013 на РС-Пловдив. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.274 ал.1, т.1 КЗ-отм. на ЗД [фирма] срещу М. А. У. частично предявен за 12 000 лева от общо 220 000 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1т.1- т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. А. У. чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен описания по-горе иск с правно основание чл.274 ал.1, т.1 КЗ-отм. , решаващият въззивен състав е изложил следните съображения:
За да се ангажира регресната отговорност на застрахования по задължителна застраховка ГО на водача на МПС към платилия обезщетение на пострадалото лице застраховател на ГО на посоченото основание, в твърдяната в ИМ фактическа хипотеза, е необходимо да се докаже, че при настъпването на ПТП застрахованият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В настоящия случай това не се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установява се, че с присъда по НОХД №799/11 на ОС-Пловдив ответникът У. е признат за виновен в престъпление по чл.343 ал.3 НК :причиняване на смърт по непредпазливост на Б. Г. М. вследствие на виновно причинено ПТП на 15.02.2011 г. и избягване от местопроизшествието. Прието е, че самото избягване от местопроизшествието не представлява виновно отклонение от проверка за алкохол. В действителност ответникът е отказал да се подложи на такава проверка с техническо средство, но след като е бил поканен да стори това в последствие в жилището си и в полицейското управление, след като е бил издирен и открит след избягване от местопроизшествието и при данни, че е употребил алкохол след предизвикване на самото ПТП. С оглед изложеното въззивният съд е счел, че не е налице твърдяното основание на регресната отговорност на застрахования към застрахователя на ГО , визирано в чл.274 ал.1,т.1 КЗ-отм..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя като правен въпрос от значение за изхода на спора на първо място се сочи: Ако избягалият от местопроизшествието водач на МПС, след като бъде открит от органите на МВР, откаже да бъде тестван за употреба на алкохол, то налице ли е в този случай хипотезата на чл.274 ал.1, т.1 , предл.3 КЗ, даваща основание за ангажиране регресната отговорност на такъв водач на МПС спрямо застрахователя на гражданската му отговорност в това качество. По този въпрос липсва разминаване със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Така в Р №`113/11.01.2012 г. по т.д. №741/10 на Първо т.о. на ВКС, Р №16/02.02.2011 г. по т.д. №374/2010 на второ т.о. на ВКС, Р №115/11.11.2014 г. по т.д. №2542/13 на Второ т.о. е прието, че напускането на мястото на ПТП не във всички случаи може да се квалифицира като отклоняване от тестване за употреба на алкохол с техническо средство от страна на виновния водач, а само когато последният е бил поканен за това от контролния орган и е отказал да стори това и това е отразено в съответния протокол съставен от надлежното длъжностно лице. Във всички случаи от значение е употребата на алкохол от водача на МПС при настъпването на ПТП, и евентуално отклонение от тестване непосредствено след това, а не след установена употреба на алкохол последваща настъпването на ПТП.
По другите два въпроса : дали проверката от органите на МВР с техническо средство за употреба на алкохол от водачите на МПС следва да се осъществява на мястото на ПТП и ако виновният водач избяга от местопроизшествието губи ли качеството си на водач на МПС и може ли при неговото откриване да се подложи на тестване с техническо средство за употреба на алкохол се твърди,че е налице хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК, т.е. тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбите на чл.274 ал.1 КЗ са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, с цел отстраняването на неясноти в тях. Цитираната разпоредба изрично и категорично релевира като елемент от фактическия състав на регресното право на застрахователя на ГО по отношение на застрахования употребата на алкохол от водача на МПС при настъпването на ПТП, т.е. към този момент , а не след това, за каквато употреба има данни в показанията на свидетелите в настоящия случай.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2194/18.12.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №2528/2014 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.