О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№663
гр. София, 25.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №466/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр.Д. срещу решение № 408 от 13.10.2014 г. на Хасковския окръжен съд по в.гр.д. №618/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Димитровград по гр.д.№1205/2013 г., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „ВОЛВО Т. К.”-Ш. сумата от 5 929,67 евро-остатък от цена по договор за международна покупко-продажба от 06.06.2008 г. , ведно със законната лихва от 31.07.2013 г. до окончателното плащане и 2 652,09 лева-съдебни разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира разноски в размер на 2 633,77 лева-възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „ВОЛВО Т. К.”-Ш. сумата от 5 929,67 евро-остатък от цена по договор за международна покупко-продажба от 06.06.2008 г., въззивният съд се е основал на съдържанието на този договор, както и на това на сключения между същите страни Договор за залог върху камиони и ремаркета, обезпечаващ изпълнението на първия. В последствие заложеното имущество–два броя камиони и съответните ремаркета са били продадени по реда на ЗОЗ и получените суми са разпределени за удовлетворяване на кредитора-продавач. Процесната сума, до размера на която искът е уважен от първоинстанционния съд се явява разликата между дължимата цена по договора за покупко-продажба и получената и разпределена сума от продажбите, поради което и искът е счетен за основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а вместо това навежда оплаквания за необоснованост на изводите на съда и за незаконосъобразен, според страната, отказ на съда да назначи икономическа експертиза. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответната страна следва да се присъждат разноски в размер на 2 633,77 лева-възнаграждение за адвокат, доколкото от приложената фактура и банково бордеро от 05.03.2015 г. изд от Б. –ЦУ се установява банков превод от страна на ответното дружество за осъществяване на представителство в касационното производство пред ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 408 от 13.10.2014 г. на Хасковския окръжен съд по в.гр.д. №618/2014 г..
ОСЪЖДА [фирма] –гр.Д. да заплати на „ВОЛВО Т. К.”-Ш. сумата от 2 633,77 лева-разноски в настоящото производство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.