О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№742
гр. София, 28.12.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №618/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК [фирма]-София срещу решение № 4880/03.07.2014 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №15586/2013 г., В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение от 03.09.2014 г. , постановено по гр.д. №5909/2012 на СРС в частта, с която е отхвърлен искът на Росица К. С. срещу касатора за разликата между уважената част от иска по чл.226 КЗ в размер на 450 лева до 5 181 лева и съдът се е произнесъл по същество като е присъдил разликата като обезщетение за имуществени вреди претърпени от страна на ищцата като пострадала при ПТП на 12.02.2007 г. виновно предизвикано от водача на л.а. „Опел Вектра“с рег. [рег.номер на МПС] .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната не изразява становище в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен иска на Росица К. С. срещу касатора за разликата между уважената от първинстанционния съд част от иска по чл.226 КЗ в размер на 450 лева до 5 181 лева като обезщетение за имуществени вреди претърпени от страна на ищцата при ПТП на 12.02.2007 г. виновно предизвикано от водача на л.а. „Опел Вектра“с рег. [рег.номер на МПС] , съдът се позовал на наличието на договор за задължителна застраховка на ГО на водача на посоченото МПС с ответното дружество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СМЕ решаващият състав е приел, че за лечение и възстановяване на пострадалата ищца от претърпените телесни травми и фрактури са направени разходи както следва: 900 лева за медикаменти,720 лева-за усилена храна , 900 лева-за болногледач за период от 6 месеца, 900 лева-за заплащане на рехабилитатор,115 лева-за медицински прегледи,116 лева-за очила и 1100 лева-транспортни разходи, с оглед на което е присъдил допълнително още 4 751 лева като обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя като правен въпрос от значение за изхода на спора се сочи: налице ли е основание за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в случаите, когато последните се установяват с гласни доказателства , а не с писмен документ и когато доказването се основава на доказателствено средство, по отношение на което не е извършена проверка с други доказателствени средства.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Поставените от страна на касатора въпроси са изцяло в зависимост от твърденията на последния относно доказаността на конкретните за спора факти и обстоятелства . Ето защо последните не представляват правни въпроси, т.е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явяват фактически. Тези въпроси имат връзка с евентуално допусната необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното съдебно решение. Следователно същите биха обосновали съответните оплаквания при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 ГПК. Настоящата фаза е по преценка на основанията по чл.280 ал.1 ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката на посочените и приложени съдебни решения за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4880/03.07.2014 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №15586/2013 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.