3
Ч.т.д.№3025/17 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 08.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3025 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на И. Й. Б. срещу определение №257 от 18.10.2017 г. по т. дело №2461/2017г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК и на основание чл.303 т.5 ГПК на определение от 22.07.2016 г. по т.д. №147/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на иск на Н. И. Б. , предявен срещу молителя.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че атакуваното с извънредния способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, определение за допускане на обезпечение на иск не представлява акт, срещу чиито последици страната може да се защитава по реда на чл.303 и следващите от ГПК. Това е така, доколкото този вид определения не се ползват със сила на пресъдено нещо, изразяваща се в окончателно за страните в процеса, както и за техните наследници и правоприемници, разрешаване на спорния въпрос за наличие на обезпечителна нужда. Последният може да бъде пререшаван от съда по искане на страните в хода на процеса.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на неправилен съдебен акт, с който се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и този акт е влязъл в сила, т.е. породил е своите последици. В тази насока е и константната задължителна практика на ВКС / напр. ППВС №2/77, ТР №7/14 на ОСГТК на ВКС/. Относно определенията и разпорежданията, на отмяна подлежат само тези, чиито последици по отношение на спорното материално право се приравняват на тези на съдебното решение, т.е. които възпрепятстват понататъшна възможност за защита. В случая: въпросът за наличие или отпадане на обезпечителната нужда не се отнася към спорното материално право в исковия процес и може да бъде пререшаван от съда по искане на страните, съгласно чл.402 ГПК
По тези съображения обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №257 от 18.10.2017 г. по т. дело №2461/2017г. на ВКС, ТК, 1-во отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.