О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр. София, 04.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1462/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Кооперация „ТПК Иван Чолев“-с. Костенец, община Костенец, обл. София и Кооперация „ТПКИ Белмекен“ “-с. Костенец, община Костенец, обл. София срещу Решение №190 от 19.01.2018 г. по в.т.д. № 3599/17 на САС, ТК,6 с-в, с което е отменено решение №62/25.05.2017 г. на СОС, постановено по т.д. №146/2016 г., и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.216 ал.3 ДОПК във връзка с чл.135 ЗЗД е прогласен за относително недействителен спрямо Държавата по иска на ТД на НАП София договор за дарение на недвижими имоти по нотариален акт №43, т.ІІІ, рег. № 3853, н.д. №404 /2014 на нотариус Р. Г.,рег.№ 485 на НК , сключен на 19.11.2014 г. ,както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с атакуваната сделка-описаният по-горе договор за дарение, сключен на 19.11.2014 г., кооперация „ТПК Иван Чолев“ е прехвърлила безвъзмездно на втория ответник ТПКИ Белмекен“ правото на собственост върху четири недвижими имота/сгради с прилежащите им идеални части от УПИ/, подробно описани в нотариален акт №43, т.ІІІ, рег. № 3853, н.д. №404 /2014 на нотариус Р. Г.,рег.№ 485 на НК. Към датата на сключване на договора за дарение, кооперация „ТПК Иван Чолев“ е била задължена към Държавата за публични държавни вземания в общ размер на 1 233 273,60 лева, съгласно приети в хода на процеса данъчни декларации по чл.92 ал.1 ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации обр.6. Договорът е подписан от физически лица-представители на двете кооперации, които са участвали в управителните съвети и на двете кооперации, т.е. двете кооперации са свързани лица по смисъла на пар.1,т.3,б „Д“ ДР на ДОПК, поради което е налице оборимата презумпция за знание за увреждането, съгласно чл.216 ал.3 ДОПК. Налице е и увреждане на кредитора Държавата в лицето на НАП, доколкото длъжникът посредством процесното разпоредително действие намалява имуществото си, което принципно служи за обезпечение на неговите кредитори. С оглед гореизложеното, въззивният съд е счел,че е осъществен правопораждащият фактически състав на нормата в разпоредбата,цитирана по-горе, което води до основателността на отменителния иск.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателите не се сочат обуславящи изхода на спора правни въпроси/ т.е. по тълкуването на конкретни правни разпоредби,с оглед установяване на съдържанието им/, а вместо това се навеждат оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Всички тези оплаквания имат значение във фазата след допускане на касация и касаят преценката за правилност на обжалваното въззивно решение, съгласно чл.281 т.3 ГПК, която ВКС осъществява в тази фаза. Условие за това, обаче се явява наличието на позитивна преценка от ВКС на предпоставките за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК / в случая липсва позоваване на ал.2/, което предполага и формулиран правен въпрос от значение за изхода по спора,какъвто в случая липсва. В своята задължителна практика-ТР №1/2009 г. по въпросите на касационното производство по ГПК /в сила от 2008 г./ ОСГТК на ВКС изрично подчертава липсата на възможност на съда да извлича и формулира правни въпроси от оплакванията за неправилност в КЖ-т.1 от цитираното ТР.
От горното следва,че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №190 от 19.01.2018 г. по в.т.д. № 3599/17 на САС, ТК,6 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.