О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 20.02.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3176/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу Решение №1416 от 20.06.2017 г. по т.д. № 1025/17 на САС, с което е потвърдено решение №97/17.01.2017 г. на СГС, 6-9 с-в , постановено по т.д. №4245/2015 г., с което длъжникът-касатор е обявен в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2011 г., открито е производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност по молба на [фирма]-гр. В. и длъжникът е обявен в несъстоятелност на основание чл. 630 ал.1 ТЗ, назначен е временен синдик и е свикано Първо ОС на кредиторите.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като налични, според него, тези по чл.280 ал.1, ГПК/ в ред. до ДВ бр.86 от 27.10.2017г./.
От страна на ответника по касационната жалба [фирма] не е подаден писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и е постановено в производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е налице парично вземане на дружеството-молител в размер на 210 000 лева към ответника по молбата за откриване, поради неплатежоспособност, на производство по несъстоятелност на длъжника [фирма], основано на неизпълнение на договор за покупко-продажба на земеделска продукция, сключен между страните на 05.05.2010 г.. С решение на АС при Б. длъжникът е осъден да заплати сумата на молителя-кредитор. Относно икономическото състояние на дружеството-длъжник, с оглед преценка за възможността за изпълнение на паричното задължение към кредитора са назначени и приети заключения на ССчЕ и пред двете инстанции по същество, изготвени на база балансите изготвени към 31.12. съответно за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.. Именно въз основа на данните от заключението на ССчЕ и обясненията на представителя на ответника в о.з. е направен извод, че счетоводните записвания на краткотрайните активи на дружеството-длъжник, по отношение на отразяването като такива в балансите на материални запаси на стойност 659 хил. лева /отписани по баланса за 2016г./ и на съответните краткосрочни вземания от клиенти, проследени като конкретни суми по балансите за 2011,2012,2013,2014,2015,2016 г. не отговарят на действителното положение и не следва отразените в баланса стойности на тези активи да се имат в предвид при определяне на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност. Последните, от своя страна, се явяват определящи възможността на длъжника за изпълнение на паричните му задължения към кредитора-молител и останалите кредитори и доколкото същите са на стойност под препоръчителната стойност за целия период на изследване на икономическото състояние на длъжника, то е направен извод за трайно,обективно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество като основание за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.630 ал.1 ТЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които се свеждат до това, допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси и да установява обстоятелства, за които се изискват специални знания, без да притежава необходимата квалификация и без да назначи съответната експертиза. Като допълнителен критерий за допускане до касация се сочи т.3 на чл.280 ал.1 ГПК/ в ред. до бр. 86/27.10.2017 г./ , т.е. касаторът се позовава на това, че въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Така формулираният въпрос няма качеството обуславящ изхода по спора, тъй като се основава на оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито в случая не са били допуснати от въззивния съд: изводите на съда за трайно обективно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, се обуславят основно именно от данните по счетоводната документация , анализирана в заключенията на трите счетоводни експертизи, назначени и изслушани по делото: две пред първата и една пред въззивната инстанция. Ето защо, отговорът на поставения от касатора въпрос не би довел до изход по спора, различен от този в обжалваното решение и в този смисъл не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1416 от 20.06.2017 г. по т.д. № 1025/17 на САС .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.