Решение №273 от 41011 по търг. дело №957/957 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 273
гр. София, 12.04.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 април , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №957/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Л. С., Мария Л. С. и Б. Л. С. срещу решение № 1102/04.07.2011 г. по гр.д. № 1137/11 11 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 35 000 лева до пълнопредявения размер от по 100 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. фонд- [населено място] в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е приел, че вследствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 18.05.2007 г., при което Л. К. С. –баща на ищците е бил ударен лицево и прегазен от неидентифицирано моторно превозно средство е настъпила смъртта на същия. Самото ПТП е станало в стеснен участък от пътя ,нощно време и при силен дъжд. Самият загинал е бил в силна степен на алкохолно повлияване /3,6 промила в кръвта/. С оглед изложеното и като е взел в предвид, че бащата не е живял с ищците- негови деца, поради развод с майката, съдът е определил обезщетение по чл.52 от ЗЗД за страданията от загубата на своя родител в общ размер на по 70 000 лева общо за всяка една от ищците, което е намалил наполовина, с оглед приетото съпричиняване на вредата от самия пострадал до от ?. Като такова е прието пресичането на пътното платно на необозначено място от страна на пострадалия, в неосветен участък при силен дъжд.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1102/04.07.2011 г. по гр.д. № 1137/11 11 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 35 000 лева до пълнопредявения размер от по 100 000 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2

Scroll to Top