5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
С., 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 633 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. А. Г. и Ц. Г. Г., двамата от [населено място], Софийска област против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 38/ 21.02.2011 год., по в.т.д.№ 142/2011 год., в частта, с която е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд № 85 от 31.05.2010 год., по гр.д.№ 901/2008 год. за приемане на установено спрямо ТД [фирма] /в несъстоятелност/, със седалище [населено място], кредиторите по несъстоятелността на същото и настоящите касатори, в качеството им на ответници, че извършената на 03.07.2002 год. възмездна разпоредителна сделка по нотариален акт № 25, т.2, рег.№ 2223, нот. дело № 191/2002 год. на нотариус О. С. от района на В., по силата на която [фирма]/н./ е продало на последните свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], местност „Б.- Юг”, построен върху държавна земя, представляваща парцел І-ви, кад. № 2, с площ на парцела 3 382.623 кв.м., при описаните граници, който имот представлява сгради и производствени площадки върху стоманобетонни фундаменти, подробно индивидуализирани всяка една от тях, е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на ТД- продавач, на осн. чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона – 646, ал.2, т.4 ТЗ и необоснованост, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касаторите е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че извършената сделка на разпореждане с имуществото на длъжника има увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер, предвид финансовото състояние на последния като търговец, правно и структурно обособен в Е. към 31.12.2001 год., според данните от изслушаната в хода на делото съдебно – икономическа експертиза.
Позовавайки се на придобивната цена на процесния недвижим имот от страна на ТД- продавач и стойността на същия, като негов актив, отразена в счетоводната му документация жалбоподателите изразяват и несъгласие с приетото в обжалвания съдебен акт, че по процесния договор за продажба даденото значително надхвърля полученото, като твърдят, че е останал неотчетен фактът, че цената на извършената разпоредителна сделка от 03.07.2002 год. е близка до балансовата стойност на прехвърленото имущество към този момент, която е и релевантната за преценка наличието на предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, а не пазарната такава.
При обосноваване на касационното обжалване по приложно поле в депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се е позоват на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Поддържат, че като е приел за неоснователни възраженията им на въззивници, че решението за откриване на производството по несъстоятелност и определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника, продавач по процесната сделка, не действат по отношение на тях, тъй като не са страна в производството по несъстоятелност, въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право- за субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.630 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС и трайно установената съдебна практика, като същевременно „обсъждането му би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото”.
Като израз на визираното противоречие по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани и приложени решение на ВКС № 20/25.01.2008 год., по т.д.№ 497/2007 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК/ отм./ и влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд № 63 от 30.05.2003 год., по т.д.№ 88/2003 год., потвърдено с решение № 428/ 2004 год., по гр.д.№ 2053/2003 год. на ВКС.
Срещу искането за допускане на касационното обжалване и алтернативно срещу въведените касационни основания е възразено по реда на чл.287, ал.1 ГПК единствено от синдика на ТД [фирма] / н/- Д. Б..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
Решаващият извод на въззивния съд за уважаване на предявения от синдика на ТД [фирма]/ н/ специален иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, е поради приетата нееквивалентност на разменените престации по процесната разпоредителна сделка, обусловена от стойността на всяка една от тях към момента на сключването и – 03.07.2002 год., преценена според заключението на изслушаната специализирана експертиза, поради което обстоятелството, че даденото значително надхвърлящо полученото след началната дата на неплатежоспособността на длъжника -11.10.2001 год., приетата с влязло в сила решение на от 11.10.2004 год., по т.д.№ 200/ 2004 год. на Великотърновския окръжен съд по чл.630 ТЗ, има за своя правна последица презумирания вредоносен резултат за кредиторите на последния-намаляване на длъжниковото имущество, което ги гарантира.
От преценката на решаващите мотиви, обусловили крайния правен резултат по делото следва, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, като относим към предмета на делото, предвид елементите от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ и релевантен за изхода на спора, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационния контрол е доказана.
По отношение на същия е неоснователно позоваването на критериите за селекция по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При обосноваването им касаторът не е съобразил задължителните разяснения в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно специфичните изисквания, на които следва да отговаря всяко едно от основанията за селектиране на касационните жалби, явяващо се допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, съобразно вложеното от законодателя съдържание в същото.
В този см. доколкото цитираното и приложено решение на състав на ВКС, постановено при действието на ГПК/ отм./ няма характер на задължителна съдебна практика, то критерият за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложим и не следва да бъде обсъждан- арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и твърдяното противоречие в практиката на съдилищата, тъй като не е налице изискуемият се идентитет по отношение на разрешения в обжалвания съдебен акт правен въпрос, поставен от касатора и разгледаните в цитираните от последния съдебни актове на различни по степен съдилища, поради следното:
С решение № 20/25.01.2008 год., по т.д.№ 497/2007 год. състав на І-во т.о. на ВКС се е произнесъл относно кръга на лицата, легитимирани да обжалват решението по чл.630 ТЗ и доказателствената тежест по отношение правото на жалба в хипотезата на чл.613а, ал.2 ТЗ /ДВ бр.38/2006 год./, а решението на Бургаския апелативен съд № 63/ 2003 год., по т.д.№ 88/2003 год. има за предмет начина на определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника в производството по чл.630 ТЗ.
Дори, обаче, да се приеме, че като е констатирал в мотивите на цитирания по- горе съдебен акт, че по силата на ал.3 на чл.630 ТЗ решението за откриване на производство по несъстоятелност на конкретния длъжник действа по отношение на всички, Бургаският апелативен съд е дал разрешение на поставения с касационната жалба въпрос на процесуалното право, разрешен от Великотърновския апелативен съд при разглеждане на иска с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, то визираното противоречие отсъства.
Нито от съдържанието на изложените в съобразителната част на горепосоченото решение на БАпС мотиви би могло да се приеме, че даденото от същия разрешение е в смисъл, че влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 ТЗ има действие само по отношение на кредиторите на обявения в несъстоятелност длъжник, но не и спрямо трети за това производство лица, нито в последователната практика на ВКС, израз на която се явява и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 262 от 15.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 780/ 2007 г., I т. о. е застъпено становище, различно от приетото от Великотърновския апелативен съд, че решението за откриване на производство по несъстоятелност, по силата на изрично разпореденото от чл.630 ТЗ, има действие спрямо всички.
Що се касае до селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то аргументиран единствено с възпроизвеждане на законовия му текста същият не отговаря на изискванията на закона, съобразно разясненията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не и се следват такива.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 38/ 21.02.2011 год., постановено в. т.д.№ 142/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: