О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
[населено място], 21.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 13 ЯНУАРИ през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3002 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, приподписана от процесуалния пълномощник, срещу определение №3049/08.10.2018 г. по ч.гр.д. №4220/2018 на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение на СГС,VІ-8 състав от 03.07.2018 г. по т.д. №1568/17 В ЧАСТТА за прекратяване на производството по иска, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.26 ал.2,предл.3,от ЗЗД срещу „ЕКЗОТИК 2000“ЕООД за недействителност на прихващане с изявление с вх.№ 11 369/06.11.2014 г. и евентуално- за обявяването му за недействително на осн.чл.59 ал.5 ЗБН.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по иска не са постъпили писмени отговори на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който е потвърдено определение на СГС,VІ-8 състав от 03.07.2018 г. по т.д. №1568/17 В ЧАСТТА за прекратяване на производството по иска, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.26 ал.2,предл.3,от ЗЗД срещу „ЕКЗОТИК 2000“ЕООД за недействителност на прихващане с изявление с вх.№ 11 369/06.11.2014 г. и евентуално- за обявяването му за недействително на осн.чл.59 ал.5 ЗБН, съставът на въззивния съд се позовава на това, че по друг спор между същите страни с влязло в сила съдебно решение е уважен иск по чл.59 ал.3 ЗБН, с което е обявено за относително недействително по отношение на масата на несъстоятелността на същото прихващане. От изложеното е направен извод за това, че за ищеца КТБ АД/н./ липсва правен интерес от иска за нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на същото волеизявление за прихващане.
Като основания за допускане до касация от страна на синдиците на КТБ АД/н/ се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като въпрос от значение за изхода за спора се сочи, този за правния интерес от иска за нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на същото волеизявление за прихващане , което е вече обявено за относително недействително по отношение на масата на несъстоятелността с влязло в сила съдебно решение по спор между същите страни по иск по чл.59 ал.3 ЗБН. С оглед обосноваване на правния интерес се навежда довод, че правният интерес от това, изявлението за прихващане да се претендира и за нищожно на основание чл.26 ЗЗД е с оглед момента, от който ще се дължат лихви по чл.86 ЗЗД, в този случай, който е по-ранен от този при уважен иск по чл.59 ЗБН. Във връзка с първия въпрос се поставя и въпросът, за това, дали с уважаването на конститутивния иск по чл.59 ал.3 ЗБН, с оглед последиците от това,
са постигнати в същата степен осигуряване попълване масата на несъстоятелността и защита на правата на кредиторите, така както биха били постигнати при уважаването на установителния иск за нищожност на извършеното прихващане на основание абсолютна недействителност по чл.26 ал.1 ЗЗД. Така формулираните въпроси са изцяло по правилността на обжалваното определение.
Относно довода на частния касатор, че правният интерес от това, изявлението за прихващане да се претендира и за нищожно на основание чл.26 ЗЗД е с оглед момента , от който ще се дължат лихви по чл.86 ЗЗД, в този случай, който е по-ранен от този при уважен иск по чл.59 ЗБН, производството е било спряно на основание чл.292 ГПК, поради висящността на производство по тълкувателно дело № 5/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, образувано по въпроса: При връщане на даденото при начала липса на основание в хипотезата на чл.55 ал.1, предл.първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава. С ТР №5/2017 г. от 21.11.2019 г. ОСГТК на ВКС е постановил, че в горната хипотеза, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Следователно: така изложеният от страна на частния касатор единствен довод за наличие на правен интерес от предявяване на иск за обявяване на абсолютна недействителност на извършеното волеизявение за прихващане, след уважаване с влязло в сила съдебно решение за обявяване на същото за относително недействително на основание относителна недействителност на основание чл. 59 ал.3 ЗБН по иск на синдика се явява неоснователен. Изводът е, че с уважаването с влязло в сила съдебно решение, постановено в предходен процес между същите страни, на конститутивен иск по чл.59 ал.3 ЗБН се постига в същата степен осигуряване попълване масата на несъстоятелността и защита на правата на кредиторите, както и при уважаването на установителния иск за нищожност на извършеното прихващане на основание абсолютна недействителност по чл.26 ал.1 ЗЗД, от което следва, че предявеният иск се явява лишен от правен интерес. По същите съображения, последното се отнася и за правния интерес от евентуалния иск за относителна недействителност на основание чл.59 ал.5 ЗБН,предявен след уважаването с влязло в сила съдебно решение, постановено в предходен процес между същите страни, на конститутивен иск по чл.59 ал.3 ЗБН. Следователно липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА спряното на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №5/2017 г. производство по настоящото дело.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3049/08.10.2018 г. по ч.гр.д. №4220/2018 на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение на СГС,VІ-8 състав от 03.07.2018 г. по т.д. №1568/17 В ЧАСТТА за прекратяване на производството по иска, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.26 ал.2,предл.3,от ЗЗД срещу „ЕКЗОТИК 2000“ЕООД за недействителност на прихващане с изявление с вх.№ 11 369/06.11.2014 г. и евентуално- за обявяването му за недействително на осн.чл.59 ал.5 ЗБН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.