О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място], 19.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №331 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на И. З. Г. в качеството на ЕТ“И. Г.“ ЕИК[ЕИК]-гр. Пловдив, срещу определение №26/21.01.2020 г. по ч.т.д. №808/2019 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №2606 от 13.12.2019 по т.д. №1091/19 на ОС-Пловдив , с което е прекратено като недопустимо производството по исковете на ищеца И. З. Г. в качеството на ЕТ“И. Г.“ срещу „ТРИУМФ“ЕООД ЕИК:[ЕИК] с правно основание чл.71 ТЗ и 74 ТЗ и е върната ИМ.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания пред ВКС акт, въззивният съд е изложил следните съображения:
В ИМ, за да обоснове активната си процесуална легитимация по исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ на съдружник в ответното дружество, ищецът И. З. Г. в качеството на ЕТ“И. Г.“ се е позовал на правото си на наследяване по закон на правата на своя наследодател Запрян В. Г. –поч. на 29.09.2019 г, които последният е притежавал в качеството си на ЕТ „ЗАПРЯН Г.“ върху 50 % от дяловете в капитала на ответното дружество „ТРИУМФ“ ЕООД. Правоприемството е основано и на това, че ищецът е поел търговското предприятие на починалия ЕТ по реда на чл.60 ал.2 ТЗ.
Въззивният съд е приел,че от така изложените обстоятелства не следва твърдяното от ищеца придобиване на качеството на съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност, доколкото с настъпването на смъртта на неговия наследодател, последният е загубил както качеството си на ЕТ, по силата на закона-чл.56 ТЗ, така и на съдружник в ответното ООД-чл.125 ал.1,т.1 ТЗ. Като последица ищецът-негов наследник по закон има правото да поеме търговското предприятие на починалия ЕТ, съответно да наследи дружествените му дялове в ООД-чл.129 ал.1 ТЗ, но не става автоматично съдружник в последното: за това е необходимо приемането му за такъв от другите съдружници, съгласно чл.122 ТЗ.
Като въпроси от значение за изхода за спора се сочат:
При смърт на ЕТ-съдружник в ООД, с преминаването в патримониума на неговия наследник по закон на правата върху търговското предприятие на починалия придобива ли се и членственото правоотношение в ООД като част от правата в търговското предприятие на ЕТ и за значението на поемането на търговското предприятие на ЕТ по реда на чл.60 ал.2 ТЗ от страна на наследника за възникването на членственото правоотношение в ООД в тази хипотеза.
Твърди се, че в обжалваното определение е даден отговор различен от този в практиката на ВКС-Р № 267/26.07.2007 г. по т.д. №715/2006 на ТК, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В действителност в теорията и съдебната практика има различия относно това, дали със смъртта на наследодателя-съдружник в ООД от наследника по закон се наследява самото членствено право или само правото на дружествен дял, като първото се прекратява със смъртта на съдружника. Във всички случаи, обаче се приема, че фактическият състав на възникване на качеството съдружник в ООД на наследника на починалия включва и приемането му за такъв от ОС на съдружниците-чл.122 ТЗ, т.е. за придобиване на това качество не са достатъчни смъртта на наследодателя и приемането на наследството. За подобно решение на ОС се прилага чл.137 ал.3 във вр.с ал.1,т.2 ТЗ, изискваща за приемането на наследника на починал съдружник гласуване с квалифицирано мнозинство от ѕ от капитала, каквато хипотеза в процесния случай при двама съдружници с равни права, не би била осъществима.
Частната хипотеза, по която ВКС се е произнесъл с Р № 267/26.07.2007 г. по т.д. №715/2006 на ТК, е неотносима към настоящия случай, тъй като към датата на провеждане на ОС на съдружниците в „ТРИУМФ“ ООД-25.11.2019 г., ищецът не е бил поел по реда на чл.60 ал.2 ТЗ търговското предприятие на своя наследодател ЕТ„ЗАПРЯН Г.“. Това обстоятелство е вписано в ТР едва на 10.12.2019 г. .
От изложеното следва, че формулираният правен въпрос няма качеството обуславящ изхода по спора, тъй като отговорът му не би се отразил на извода за недопустимост на исковете по чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищеца като съдружник в ответното ООД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №26/21.01.2020 г. по ч.т.д. №808/2019 на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.