О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София, 03.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 02 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №828 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „ВАПТЕХ“ЕООД срещу определение №3962/19.12.2018 г. по ч.гр.д. №5882/2018 на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение от 21.06.2018 г. по т.д. №4963/13 на СГС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което са присъдени в полза на „Бесттехника ТМ Радомир“ПАД 18 849,57 лева- съдебни разноски.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна не депозира писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че доколкаото исковете по делото са отхвърлени, то ищцовата страна следва да понесе разноските на ответната, включително и договореното и реално заплатено от страната възнаграждение по договор за процесуално съдействие и представителство, доколкото за последното са представени съответните фактури и платежни нареждания, съответстващи на първите. Изложил е и съображения, защо счита, че е без значение за дължимостта на разноските на страната, обстоятелството, че делото е образувано след отделянето за разглеждане в самостоятелно производство на предявените като насрещни искове претенции, като се е позовал на разпоредбата в чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща определяне на възнагражденията за всеки един предявен иск поотделно.
Като обуславящ изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на подадената частна касационна жалба се сочи въпросът за дължимостта на основание чл.78 ал.1 ГПК на разноските на страна по насрещен иск, отделен за самостоятелно разглеждане в отделно дело, при положение, че на същата са били присъдени такива по делото при разглеждане и решаване на спора по първоначалния иск.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Положителният отговор на въпроса следва от ясната, непротиворечива и недвусмислена разпоредба на чл.81 ГПК , според която съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който същото се приключва в съответната инстанция. Следователно не е налице необходимост от тълкуване на неясна разпоредба, нито преодоляването на погрешна практика по нейното прилагане като основания за допускане на касация в хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3962/19.12.2018 г. по ч.гр.д. №5882/2018 на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.