3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 21.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1285 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на Н. С. М. ЕГН: [ЕГН] лично и като баща и законен представител на малолетния С. Н. М. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 838 от 08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 929/ 19 на САС,5 с-в, с което е потвърдено определение от по гр.д. № 818/2019 г. на СГС за прекратяване на производството пред СГС и изпращане по подсъдност на делото на ОС-Ст.Загора по иск, предявен от частния жалбоподател срещу ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве”-София за обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане при ПТП в гр. Казанлък, виновно причинени от водач на МПС .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт, с който се потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството пред СГС и изпращане по подсъдност на делото на ОС-Ст.Загора , съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК в ред. в ДВ бр.65/2018 в сила от 07.08.2018 г., по силата на която искът за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател на ГО се предявява пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, съотв. неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Доколкото, според данните по делото процесното ПТП е настъпило в гр. Казанлък и постоянният и настоящ адрес на ищеца са в съдебния район на ОС-Ст.Загора/ гр. Павел баня/, то по правилата на задължителната изборна местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК в ред. в ДВ бр.65/2018 в сила от 07.08.2018 г., спорът е подсъден на ОС-Ст.Загора.
В изложението на основанията за допускане до касация от страна на частния касатор се сочи хипотезата в чл.280 ал.1, ГПК. Като правни въпроси от изхода за спора се сочат няколко въпроса, които обобщено се свеждат до съотношението на приложението на Регламент 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. и на вътрешното законодателство-чл.115,ал.2 / ред. в ДВ бр.65/2018/ ГПК относно местната подсъдност на искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая обобщеният, като формулировка, правен въпрос не съответства на това общо изискване на закона и следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Цитираната разпоредба на чл.115 ал.2 ГПК е процесуалноправна и от съдържанието на чл. 81 и чл. 67 пар.1 от консолидирания текст на ДФЕС става ясно, че по процесуалните въпроси, се прилага именно националното законодателство на страната-членка, което впрочем, видно от съдържанието на цитирания законов текст, защитава и толерира именно увреденото лице в предявяване на искове по претенции срещу застраховател като въздига в абсолютна процесуална предпоставка предявяването на преки искове срещу застрахователя да става пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, съответно- неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 838 от 08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 929/ 19 на САС,5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.