О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 07.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.д. № 2291/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1379 от 04.07.2016 г. по в. т. д. № 1210/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 229 от 28.01.2016г. по т.д. № 8333/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-22 състав. С последното касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, сумата от 200 358.51 лв., представляваща платена от ищеца на ответника цена за достъп до мрежата му, на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 03.12.2014г. до окончателното плащане, както и на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 12 946.50 лв. за периода от 16.04.2014г.- 02.12.2014г., вкл.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението. Според касатора, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД е недопустим, тъй като е налице валидно облигационно правоотношение между страните и прилагането на извъндоговорната отговорност за неоснователно обогатяване в този случай е изключено. Твърди се още, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на производството пред двете инстанции, както и че е допуснато нарушение на правилата на доказателствената тежест. Навеждат се доводи и за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при наличието на действителни, валидни договорни правоотношения за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на решение по гр. д. № 844/2009 г. на ВКС и решение по т.д. № 1265/2010г. на ВКС; 2. Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отмененият от съда административен акт или предвиденият в закона юридически факт по чл. 84, ал.2 от Закона за енергетиката. Твърди се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, с позоваване на приложени въззивни съдебни актове, като кумулативно се сочи и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК ; 3. Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД по действащ договор за услуга между страните, при наличието на точно изпълнение и от двете страни- доброволно плащане и оказване на услугата. Допустимо ли е приравняването на основанието за разместване на имуществени блага с решение на регулаторен орган. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на решения на Окръжен съд – Варна, действащ като въззивна инстанция. 4. Възможно ли е задължение за заплащане на договор за достъп до електроразпределителна мрежа да има и друг недоговорен източник- „смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – договорите на страните и административноправен- процесното решение на ДКЕВР?“. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. 5. Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?“. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. 6. Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената за услугата достъп до разпределителна мрежа за производители, различни от определените от ДКЕВР. Императивни ли са нормите на чл.30, ал.1 и ал.2, чл.31, т.2 и т.8, чл.32, ал.1 и ал.2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл. 36а ЗЕ?“. Поддържат се едновременно допълнителните предпоставки по т.2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 4092007г. на IV г.о на ВКС. 7. Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договорни правоотношения за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него. Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните. Поддържат се едновременно допълнителните предпоставки по т. 2 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на ТР № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС и на решения на Окръжен съд – Варна. 8. След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай, че ищецът иска връщане на платеното. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. 9. Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда, поражда права и по отношение на него. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на ППВС № 1/1953г., т.19 от ТР № 1/2000г. на ОСГК и ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е съобразил : Липсата на спор между страните, че ищцовото дружество, като собственик на обект, състоящ се от три ВЕЦ е производител на електрическа енергия, при сключени договори за присъединяване на обектите към електроразпределителната мрежа на [фирма] и за изкупуване на електрическа енергия; Заплащането на исковата сума, съставляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа по приложените към исковата молба фактури, издадени за периода от 30.09.2012 г. – 30.09.2013 г.; Наличието на влязло в сила решение № 6145/08.05.2013 г. по адм.дело № 12855/2012 г. на Върховния административен съд, ІV отделение, потвърдено с решение № 13230 от 14.10.2013 г. по адм.дело № 9429/2013 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му относно определяне на временна цена за достъп до преносната и разпределителна мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – по раздел ХІ, т.7. С оглед на тези безспорни обстоятелства и съобразявайки цитираната в мотивите задължителна практика на Върховния касационен съд, решаващият съд е извел извод, че с отмяната на индивидуалния административен акт, какъвто характер има Решение № Ц-33 на ДКЕВР, отпада с обратна сила основанието за начисляване на производителите на ел.енергия на суми за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Поради отпадането с обратна сила на последиците от административния акт, съставляващ елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за ищеца да заплаща цена за достъп, съдът е приел, че ответникът дължи връщане на получената, въз основа на посоченото решение на ДКЕВР, искова сума, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
В мотивите към атакувания съдебен акт въззивният съд подробно е разгледал въпросите, свързани с основанието за заплащане на претендираната сума, при съобразяване на действащата към този момент законодателна уредба в ЗЕ и З., както и липсата на сключен договор за достъп за исковия период.
Решаващият състав на Апелативен съд – София е отхвърлил като неоснователни доводите на ответника за приложимост на чл.326, ал.2 ТЗ и за неустановено от ищеца обогатяване на ответника. За ирелевантни са счетени доводите на ответника във връзка с приложението на чл.81-82 и чл.88, ал.1 ЗЗД, с оглед спорното материално право. В тази насока са изложени подробни правни съображения.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По релевантните към предмета на спора и към решаващите правни изводи на въззивната инстанция въпроси №№ 2, 3, 4, 5 и 7 от изложението към жалбата, е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Освен посочените в атакувания съдебен акт решения на ВКС, вече са постановени и множество други решения – така например, решение по т.д. № 206/2015 г., решение по т.д. № 332/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 1089/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 2355/2015 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 3046/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 160/2016 г., І т.о. и други, в които е прието, че влязлото в сила решение на Върховния административен съд за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР/сега К./ за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие; С отмяната на този акт е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп, независимо от това, дали е налице сключен договор за достъп; Отмяната на решението на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираната въз основа на него и заплатена цена за достъп от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като платена на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Въззивният съд е разрешил посочените релевантни въпроси в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което искането за достъп до касация е неоснователно. При наличие на практика по чл.290 ГПК, не се налага преценка на част от поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.290 ГПК.
Общата предпоставка за допускане на касационно обжалване не е доказана по въпроси №№ 1 и 6, предвид липсата на изведени от въззивния съд правни изводи, които да са обусловили изхода по спорния предмет.
Процесуалноправните въпроси, свързани с тежестта на доказване в процеса и със задължението на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, са основани на доводи за неправилност на въззивното решение, чиято преценка е извън производството по селектиране на касационните жалби.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 4 985.06 лв., съобразно представените с отговора писмени доказателства и списъка по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1379 от 04.07.2016 г. по в. т. д. № 1210/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 4 985.06 /четири хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и шест стотинки/ лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: