О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
София 12.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 10.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 155/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
“Т” А. гр. С. е подала частна касационна жалба против определение № 627/20.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3758/2008 год. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение частната й жалба, подадена против разпореждане от 12.06.2008 год. по гр. д. № 12697/08 год. на Софийския районен съд, с което се отхвърля заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Ц. И. от гр. С. за сумата 2061,43 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия и за сумата 521,17 лв., представляваща лихва за забава.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и в подкрепа на това твърдение към изложението са приложени копия от определение № 342/15.08.2008 год. по ч. гр. д. № 864/08 год. на СГС, определение № 445/08.08.08 год. по ч. гр. д. № 1035/08 год. на СГС, определение № 355/15.08.2008 год. по ч. гр. д. № 877/08 год. на СГС, и определение № 494/08.08.2008 год. по ч. гр. д. № 643/08 год. на СГС.
Ответникът по частната касационна жалба В. Ц. И. от гр. С., ж. к. “Б” бл. 38, вх. 1, ап. 3, не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК, поради следното:
Въззивният съд е приел, че не са спазени изискванията на чл. 410 ал. 2 ГПК, тъй като образецът на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не съдържа всички установени реквизити, а това е задължително. Липсата на описание на имота, за който се отнася потребената от длъжника топлинна енергия представлява нередовност на заявлението, което е в противоречеие с изискванията на чл. 410 ал. 2 ГПК. СГС не е споделил довода на жалбоподателя, че тези данни се съдържали в т. 5 на заявлението, тъй като в точка 5 са посочени името и адреса на длъжника, но от това не може да се направи извод, счита въззивният съд, че е налице идентитет между адреса на длъжника и местонахождението на недвижимия имот за който се отнася потребената топлинна енергия.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Допустимостта на заповедното производство при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК, в случая безспорно е въпрос, който е съществен за настоящото дело, тъй като решаването на този въпрос е обусловило изхода на делото, т. е. осъществено е главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното производство. Освен това, видно от приложените съдебни актове, доказано се явява и твърдението на частния жалбоподател, че същественият процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е решаван противоречиво от съдилища, в случая от СГС.
Това противоречие обаче не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване, предвид обстоятелството, че по посочения съществен процесуален въпрос касаещ допустимостта на заповедното производство при нередовност на заявлението, Върховният касационен съд вече се е произнесъл. Създадена е единна и непротиворечива практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – в този смисъл са определение по ч. т. д. № 438/2008 г. на ВКС ІІ т. о., определение по ч. т. д. № 45/2009 г. на ВКС, ІІ отд., определение № 484/30.12.2008 год. по ч. т. д. № 293/2008 год. на ВКС ІІ т. о., определение № 2/08.01.2009 год. по ч. т. д. № 311/2008 на ВКС ІІ т. о.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, даденото от Върховния касационен съд разрешение на посочения съществен въпрос е задължително за съдилищата, и тъй като постановеното от СГС определение е в съответствие с цитираната практика на ВКС, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд ІІ т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 627/20.10.2008 год. по ч. гр. д. № 3758/2008 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :