О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София 13.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 12.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 142/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
“З” ЕООД гр. Б. е подал частна касационна жалба против определение № 874/05.11.2008 год. по ч. гр. д. № 2120/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което се допуска обезпечение на предявените искове от П. А. А. и А. А. А. , и двамата от гр. Ш., които са предмет на разглеждане по гр. д. № 119/2007 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, чрез налагане на възбрана върху 1/2 идеална част от магазин № 14, находящ се в гр. Б. на втория етаж в офис сградата на ул. “С” № 2, до размер на сумата 18200,00 лв., при гаранция в размер на 1800,00 лв.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и в този смисъл се цитира ТР № 1/04.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, конкретно т. 4 и т. 19, и определение от 29.01.2001 год. по ч. гр. д. № 57/2001 год. на СГС, ТК, VІ-9, VІ-10 с-в.
Според касатора липсвало практика по съществения въпрос по който се е произнесълот въззивният съд и поради това е налице основане за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като това ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – П. А. А. от гр. Ш., е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК, с което моли да не се допуска касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК, поради следното:
САС е приел, че са налице условията за допускане на обезпечение на исковете до размер на 18 200,00 лв., тъй като исковете са процесуално допустими, същите са подкрепени с доказателства от които може да се обоснове извод за вероятната им основателност, налице е и обезпечетелна нужда и исканата обезпечителна мярка е подходяща. Същевременно е преценено, че обезпечението следва да се допусне при хипотезата на чл. 391 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК – при внесена гаранция в размер на сумата от 1800,00 лв.
В процесния случай като е приел, че са налице условията за допускане на обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, съдът се е произнесъл по съществен въпрос, тъй като той е от значение за приетата основателност на искането за допускане на обезпечение, но само произнасянето по съществен въпрос от съда не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване, а е необходимо да е налице и някоя от предпоставките посочени в чл. 280 ал. І ГПК.
В случай касатора се позовава на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като въззивното определение противоречало на т. 4 и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, и на определение от 29.01.2001 год. по ч. гр. д. № 57/2001 год. на СГС, ТК, VІ-9, VІ-10 с-в., но ВКС, ІІ т. о. не споделя доводите на жалбоподателя.
ТР на ОСГК се цитира във връзка с приетото в него, че въззивният съд е длъжен да следи за редовността на молбите с които е сезиран първоинстанционния съд и по който самият той се произнася, както и със задълженията на съда да извърши самостоятелна проверка на доказателствения материал и да изложи собствени мотиви относно всички възражения и доводи направени от страните.
САС е постановил обжалвания съдебен акт, без последният да противоречи на посоченото ТР, тъй като се е произнесъл по редовна молба и е изложил правни съображения относно нейната допустимост и основателност, и се е произнесъл в рамките на заявеното искане, а именно налагане на обезпечение само по иска за заплащане на пропуснати ползи и мораторни лихви до размера на сумата 18 200,00 лв. Въззивното определение не противоречи и на определение от 29.01.2001 год. по ч. гр. д. № 57/2001 год. на СГС, ТК, VІ-9, VІ-10 с-в., с което е прието, че съдът следва да прецени дали предлаганата обезпечителна мярка е подходяща, а приетото от САС е в същия смисъл.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената от касатора предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 874/05.11.2008 год. по ч. гр. д. № 2120/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :