О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София 24.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 23.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 103/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
С оплаквания за неправилност В. М. М. от гр. Б., ж. к. “Е”, бл. 8, бл. “А”, ап. 14, е подал частна касационна жалба против определение № 844/24.07.2008 год. по в. гр. д. № 789/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба, подадена против разпореждане № 2601/05.06.2008 год. по гр. д. № 1279/2002 год. на Благоевградския районен съд, с което се връща като просрочена частна жалба вх. № 213/18.01.2008 год.
В частната касационна жалба се поддържат твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК, като в този смисъл жалбоподателят посочва решение № 219/24.01.1957 год. по гр. дeло № 7206/56 год. на ІV г. о. на ВС.
Ответникът по частната касационна жалба – Л. Х. Г. от гр. Б. е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК, с което моли да се не допуска касационно обжалване.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила разпореждането на БРС за връщане на частна жалба вх. № 213/18.01.2008 год., като е приел, че разпореждането е правилно, с оглед на факта, че частната жалба, подадена против определение № 823/22.11.2002 год. по гр. д. № 1279/2002 год. на БРС, e просрочена. Съгласно чл. 244 ГПК /отм./ срокът за обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист тече за длъжника от деня на връчване на призовката за доброволно изпълнение, а от доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че съобщението до длъжника за доброволно изпълнение е връчено чрез баща му М. М. на 28.03.2003 год. в гр. Б., ж. к. “С” ул. “. № 3* Според въззивния съд, независимо че призовката е изпратена на адрес който се различава от този посочен в изпълнителния лист /адреса в изп. лист е гр. Б., ж. к. “Е”, бл. 8, бл. “А”, ап. 14/, съобщението е редовно връчено на длъжника В. М. чрез М. М. – негов баща, което изрично е отбелязано в съобщението, както е отбелязано и това, че длъжникът живее с баща си в едно домакинство, факт който не е бил опроверган в хода на производството.
Независимо от процесуалната допустимост на частната касационна жалба същата не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В процесния случай съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, тъй като приетото от него за редовността на връченото съобщение от съдия-изпълнителя и за пропускане от страна на длъжника на срока по чл. 244 ГПК /отм./ за обжалване, е от значение за изхода на делото, но само произнасянето по съществен процесуален въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване.
В процесния случай не е налице сочената от жалбоподателя предпоставка на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, тъй като решение № 219/24.01.1957 год. по гр. д. № 7206/56 год. на ІV г. о. на ВС е неотносимо към въззивното определение (с решението на ВС се приема, че пропускът да бъде връчена призовка за доброволно изпълнение по изпълнителни дела, образувани за привеждане в изпълнение на решения за присъждане на недвижим имот, не съставлява съществено нарушение, освен в случаите когато поради този пропуск осъденият е бил лишен от възможността да противопостави възражения, изключващи, ограничаващи, или отлагащи изпълнението), а трайната практика на ВКС е в смисъла приет и във въззивното определение, относно спазване на задължителните изисквания по изпълнението на процедурата по връчване на съобщения.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 844/24.07.2008 год. по в. гр. д. № 789/2008 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :