О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София 31.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 23.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 171/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 2 от ГПК.
М. Т. М. от гр. Г. е подал частна касационна жалба против определение № 595/18.11.2008 год. по т. д. № 408/2008 год. на Върховния касационен съд, І търг. отд., с което се оставя без уважение молбата му за възстановяване на пропуснат срок по т. д. № 657/2007 год. на ВКС, І т. о.
В частната касационна жалба се прави оплакване незаконосъобразност на обжалваното определение, искане за отменяването му, и възстановяване на пропуснатия срок. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал чл. 37 ГПК /отм./, тъй като не е отчел, че настъпилите обстоятелства били от внезапен характер.
Ответниците по частната касационна жалба С. С. Р. и В. Н. Р. и двамата от гр. Г., не са заявили становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната касационна жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВКС І т. о. е приел, че не са налице условията на чл. 37 ГПК /отм./ за възстановяване на пропуснатия срок за представяне на документ за внесена държавна такса от 700,00 лв. по касационно обжалване на въззивно решение на ВТАС (производството по т. д. № 657/07 год. на ВКС І т. о. е било прекратено с определение № 82/19.11.2007 год. именно поради невнасяне на тази държавна такса, и с определение № 78/29.07.2008 год. по т. д. № 12/08 год. петчленен състав на ВКС е оставил без уважение частната жалба на М. Т. М., подадена против определението на тричленния състав на ВКС І т. о.).
ВКС І т. о. приема, че не са налице условията на чл. 37 ГПК /отм./ за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като от доказателствата по делото е установено, че т. д. № 657/07 год. на ВКС І т. о. е било прекратено с определение № 82/19.11.2007 год., а държавната такса е внесена на 12.12.2007 год., видно от банковото бордеро. За да се приложи разпоредбата на чл. 37 ГПК /отм./ е необходимо, счита тричленният състав на ВКС І т. о., през срока да са настъпили особени непредвидими обстоятелства, които да са отнели възможността на молителя да извърши съответното процесуално действие /внасянето на държавната такса/, а такива обстоятелства в случая не са настъпили.
От доказателствата по делото, приложени към молбата /наречена частна жалба/ от 14.12.2008 год., тричленният състав на ВКС І т. о. е приел за установено, че молителят е лежал в болнично заведение – постъпил е на 23.10.2007 год. /предният ден на 22.10.2007 год. е получил съобщение за внасяне на държавна такса/ и е лежал до 15.11.2007 год., а след таза дата е бил на домашно лечение до 07.12.2007 год. Същевременно се приема, че за молителя не са настъпили особени непредвидими обстоятелства, които да са отнели възможността му да извърши съответното процесуално действие. В тази връзка е прието, че постъпването в болницата е станало по лично желание на молителя въз основа на старо доказано заболяване /дермоидна киста/ и, че той е могъл и след излизане от болничното заведение на 15.11.2007 год. да внесе държавната такса, още повече, че определението за прекратяване на делото е постановено след това – на 19.11.2007 год.
ВКС ІІ т.о. счита, че обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 37 ГПК /отм./, страната която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Казаното означава, че невъзможността следва да се дължи на причини от обективен характер, тоест пропускането на срока да е извинително и да не зависи от поведението на страната. В процесния случай пропускането на срока не е от такова естество, за да се приеме, че са налице условията на чл. 37 ГПК /отм./ и да се възстанови срока. Обосновани са изводите на съда, че в процесния случай влизането в болничното заведение не е било внезапно и поради това непредвидимо обстоятелство по смисъла на закона, а освен това след излизането от болницата, макар и след срока но преди прекратяване на производството по делото, той е могъл да внесе държавната такса.
Предвид изложеното обжалванато определение на ВКС І т. о. като правилно следва да се потвърди.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 595/18.11.2008 год. по т. д. № 408/2008 год. на Върховния касационен съд, І търг. отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :