Р Е Ш Е Н И Е
№ 669
София, 24.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2 – ро отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря С.СИМЕОНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 273/2008 година
Производството е по чл.218а ал.1 б.”б” ГПК /отм./ във вр.с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК /Д.в.бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Г. , едноличен търговец с фирма „Т” от гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 224/21.01.2008 год. постановено по гр.д. № 2081/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ-2 състав от 12.03.2007 год. по т.д. № 725/2006 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор да възстанови на Л. Валентинов С. , едноличен търговец с фирма „Л” от гр. С. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД сумата 83 513.94 лева, представляваща левовата равностойност на 42 700 евро – авансово заплатена цена по сключен между страните на 12.07.2004 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който впоследствие е бил прекратен по взаимно съгласие с анекс от 22.12.2004 год., както и да заплати по компенсация следващите се съдебни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 3 965.20 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК /отм./. Изложени са съображения, че неправилно е уважен иска по чл.55 ал.1 ЗЗД като е възстановена на купувача дадената сума по предварителния договор, която има характер на капаро по смисъла на чл.93 ЗЗД и следва да бъде задържана от продавача съгласно чл.8.1 от същия, тъй като ищецът се явява неизправна страна по този договор, поради което губи капарото и всички направени плащания. Навеждат се доводи, че съдът не е тълкувал правилно съдържанието на договорните клаузи, не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, с което е нарушил разпоредбите на чл.20 ЗЗД и чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и е направил погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Твърди се още, че неправилно апелативният съд не е разгледал направеното възражение за прихващане по чл.103 – 104 ЗЗД и не е уважил възражението за право на задържане на получените суми на основание чл.90 и чл.93 ЗЗД. Поддържа се, че причината за прекратяване на предварителния договор е единствено в ищеца, кой – не е изплатил изцяло дължимата продажна цена. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Л. Валентинов С. с фирма „Л” гр. С. чрез пълномощника си адв. Ст. Колев от САК поддържа становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния закон.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, оставяйки в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, апелативният съд е направил извода за основателност на предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че на 12.07.2004 год. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот – самостоятелен обект заемащ целия полуподземен етаж на вътрешна триетажна сграда намираща се на бул.”Дондуков” № 38 заедно с цялото дворно място.становено е също, че в изпълнение на поетите задължения продавачът е предоставил ползуването на имота, а купувачът е започнал да изплаща уговорената цена по предвидения начин, като му е изплатил общо сумата 42 700 евро, от които 30000 евро – при подписването на договора, а останалите – на две парични вноски през месец юли 2004 година. Видно от съдържанието на представения като доказателство анекс от 22.12.2004 год., страните са прекратили действието на сключения договор, като са заявили, че се отказват да сключат окончателен договор за продажба на процесния недвижим имот и изрично посочват, че прехвърлителна сделка няма да се осъществява, че се запазва статуквото на имота към момента на подписването на предварителния договор, като ищецът предава на продавача обратно обекта във вида, в който го е получил включително цялото движимо оборудване необходимо за функционирането му. При тези фактически данни, обоснован се явява направеният от съда извод, че страните са прекратили договорната връзка по взаимно съгласие по смисъла на чл.20а, ал.2 ЗЗД, като сами са се отказали от претенции свързани с изпълнението на задълженията по процесния предварителен договор. С оглед на изложеното правилно в обжалваното решение е прието, че след прекратяване на договора, съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД ответникът дължи връщане на авансово получената част от цената на процесния имот, която той задържа без правно основание, тъй като е отпаднало основанието за получаването й, след като продажбата няма да бъде осъществена и имотът е останал собственост на продавача.
Неоснователно е поддържаното от касатора становище за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.93 ал.2 ЗЗД. Поначало задатъкът или капарото е тази парична сума, която едната страна дава при сключването на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. Законът е признал правото на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка /или да иска в двоен размер даденият от нея задатък/ ако другата страна не изпълни задължението си. В този случай задатъкът е форма на договорна отговорност за неизправната страна произтичаща от неизпълнение на поетите задължения. В случая обаче данните по делото сочат, че предварителният договор не е развален по реда на чл.87 ЗЗД поради неизпълнение от страна на купувача, а договорната връзка е прекратена по взаимно съгласие на страните, които сами са се отказали да сключат окончателен договор за продажбата на процесния недвижим имот. При това положение неоснователно се явява и направеното от касатора-ответник възражение за неизпълнен договор, тъй като не е налице хипотезата на чл.90 ал.1 ЗЗД. Поначало посоченото възражение е общо средство за защита срещу насрещно изискуемо задължение от същото правно отношение. То е способ за едновременно изпълнение, с което се цели осигуряване на реалното изпълнение на насрещното задължение по договора. В случая обаче, както вече беше посочено, страните сами са се отказали да търсят изпълнение по предварителния договор, който са прекратили по взаимно съгласие. Правилно апелативният съд не е разгледал възражението на ответника за съдебно прихващане на претендираната сума с твърдяно негово насрещно вземане към ищеца за обезщетение поради ползуването на процесния обект за периода до прекратяване на договора, тъй като посоченото вземане е спорно и възражението за прихващане се явява процесуално недопустимо, защото е заявено за първи път пред въззивната инстанция. Съгласно т.6 от ТР № 1/04.01.2001 год. по т.гр.д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, възражението за съдебно прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция, ако насрещното вземане не е ликвидно, какъвто е настоящия случай.
Не са налице твърдяните съществени процесуални нарушения. В изпълнение на разпоредбата на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ при постановяване на обжалваното решение апелативният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните. В съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД е тълкувано съдържанието на сключения между страните предварителен договор и анекса за прекратяването му, като е взета предвид връзката между отделните клаузи и смисъла произтичащ от целия договор.
С оглед на изложеното, тъй като не са налице отменителни основания по чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК /отм./ постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд, т.о, 6 с-в № 224/21.01.2006 г. постановено по гр.д. № 2081/2007 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: