О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София,10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 387 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на К. Д. К. ЕГН:********** срещу определение № 87 от 02.02.2010г. по ч. т.дело №125/2010г. на Бургаски окръжен съд , с което се оставя без уважение частната жалба на същия срещу определение № 1025/01.12.2009 г.по гр. д. №109/2009г. на РС-гр. Царево, В ЧАСТТА с която последният е приел за разглеждане при условията на евентуалност спрямо прекия иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и иска на Г. И. Щ. срещу К. Д. К. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 15 000 лева.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение във връзка с прилагане правилата на местната подсъдност-чл.105 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.121 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение , с което се оставя без уважение частната жалба на касатора срещу определението на първоинстанционния съд В ЧАСТТА с която последният е приел за разглеждане при условията на евентуалност иска на Г. И. Щ. срещу К. Д. К. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 15 000 лева, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 115 от ГПК. Преценил е , че е налице изборната подсъдност дадена на преценката на увреденото лице относно това, дали да предяви иска си за обезщетение от непозволено увреждане по общите правила на чл.105 от ГПК или по местоизвършването на деянието-чл.115 от ГПК. След като тази преценка е направена от ищеца със предявяването на иска пред съда по местоизвършване на вредоносното деяние, то отпада възможността за прилагането на общите правила за местната подсъдност по чл.105 от ГПК като относителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора процесуалноправен въпрос се отнася до това, следва ли съдът да уважи отвода за местна неподсъдност на спора по иска по чл.45 от ЗЗД , съобразно общите правила за това: чл.105 от ГПК, при положение, че ищецът се е възползвал от признатата от закона в негова полза изборна подсъдност, съобразно чл.115 от ГПК.
Доводът на касатора е , че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият съдебен състав, обаче счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение релевантния за спора процесуалноправен въпрос е налице постоянна и безпротиворечива практика, която не следва да бъде изоставяна, а и разпоредбата на чл. 115 от ГПК е ясна и не се налага да бъде тълкувана. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Не следва да се разглежда този въпрос във връзка и по отношение на иска предявен срещу другия ответник: застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” ЗПК „Л”АД , доколкото липсва частна жалба от негова страна, а предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните/чл. 6 ал.2 ГПК/ и никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в предвидените от закона случаи, съгласно чл.26 ал.2 ГПК .
Въпросът за местната подсъдност на искове, предявени срещу различни ответници на различно правно основание при условията на пасивно евентуално съединяване, изобщо не е обсъждан от съда и обжалваното определение не съдържа произнасяне по него, поради което той няма обуславящо значение за изхода на делото. Липсва изобщо и поставянето на този въпрос от страна на жалбоподателя като такъв от значение за изхода на спора, а касационната инстанция не следва служебно да формулира въпроси, извън наведените от касатора /ТР№1/19.02.2010 г. на ОСГТК/.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 87 от 02.02.2010г. по ч. т.дело №125/2010г. на Бургаски окръжен съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: