5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
С., 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3237/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1636 от 20.07.2015 г. по в.т.д. № 4606/2014 г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 1606 от 20.10.2014 г. по т.д. № 5932/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу [фирма] за присъждане на сумата 192 404.93 лв., съставляваща левова равностойност на 98 375.08 евро.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281 т.3, предл. първо и трето от ГПК, с искане за касиране на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора за уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски по делото. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, основани на клаузи от сключено тристранно споразумение, като твърди, че извършеното от него плащане на част от цената на лизинговата вещ би имало характер на плащане на първоначална вноска по договора за лизинг само при условие, че лизингодателят е платил пълната цена на доставчика на вещта. Твърди, че прекратяването на договора за финансов лизинг не може да има за последица неоснователното обогатяване на лизингодателя и към момента на прекратяването следва да се изготви баланс, при отчитане действителната стойност на вещта и плащанията, извършени от лизингополучателя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е основал искането за допускане касационно разглеждане на делото на следните въпроси: 1. Първоначалната вноска, уговорена в договор за финансов лизинг, има ли характер на лизингова вноска, при условие, че лизингодателят към момента на нейното заплащане не е изпълнил условието да заплати на доставчика на актива 100% от продажната цена на лизинговата вещ; 2. Първоначалната вноска, уговорена н ДФЛ има ли характер на лизингова вноска при условие, че същата е извън финансираната от лизингодателя част от цената на лизинговата вещ; 3. При предварително прекратяване на ДФЛ и без изпълнение на опцията за изкупуване, когато не е предвидено по договорен път уреждането на икономическите отношения, пряко произтичащи от отписването на активи с оглед прекратяването на договора, може ли да се води иск за неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД; 4. Ако се констатира вина на лизингодателя, водеща до начално неизпълнение на задължението да закупи и плати 100% лизинговата вещ, но договорът не предвижда отговорност за вина на лизингодателя, може ли да се води иск за неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД и 5. При платена първоначална вноска и при признание, че лизингодателят не е платил 100% от цената на актива, дали е налице кредитиране на лизингодателя от страна на лизингополучателя. По всички въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], не е заявил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитирана страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, съдебният състав на Апелативен съд – С. е възприел фактическите изводи на СГС относно: сключен между ищцовото дружество и италианското дружество „COLMAR S.P.A.” договор от 11.07.2007 г. за продажба на балираща преса и заплащане на 30% от цената – 71 700 евро от страна на ищеца, извършено с кредитен превод от 30.07.2007 г.; сключването на 29.01.2008 г. договор за финансов лизинг между ищеца и [фирма] за същата машина, при посочена първоначална вноска 71 700 евро и съответен погасителен план; сключването на същата на дата на тристранно споразумение – между италианското дружество, лизингодателя и лизингополучателя, с което първият договор е прекратен с обратна сила, а частично платената от ищеца цена на вещта да се счита за валидно плащане на първоначалната вноска по договора за финансов лизинг, а по отношение на продавача – за валидно плащане от страна на лизингодателя, като последният дължи плащане само на разликата от 167 300 евро. Договорът за финансов лизинг е развален от лизингодателя поради неплащане на уговорените лизингови вноски, считано от 15.12.2010 г., като вещта е върната на 11.08.2013 г. В мотивите към решението са възпроизведени правните изводи на СГС за неоснователност на предявения иск.
За да остави без уважение подадената от [фирма] въззивна жалба, решаващият състав не е възприел поддържаното становище, че платената от дружеството първоначална вноска не съставлява редовна лизингова вноска и, че тя не е част от лизинговото финансиране. Счетено е, че доводите на въззивника в тази насока биха могли да се споделят само при липса на тристранното споразумение, с което са уредени взаимоотношенията между страните по делото и продавача на машината, а освен това и в самия лизингов договор платената от ищеца част от цената е посочена като първоначална вноска по лизинговия договор. Отчетено е, че след прекратяване на договора за покупко-продажба, сключен между ищеца и италианското дружество и съгласно т.5 от споразумението, ответникът, в качеството си на купувач, е сключил с доставчика договор за продажба на същата вещ, за цена 239 000 евро, като платената от ищеца сума от 71 700 евро е зачетена като платена от лизингодателя. Въззивният съд, след преценка на изразената в лизинговия договор и в споразумението воля на страните, е извел извод, че заплатената през м. юли 2007 г. сума от 71 700 евро, не съставлява самостоятелно участие на ищеца във финансирането на сделката за закупуване на машината, с оглед ясно изразеното съгласие на страните по настоящия спор, че с плащането й към доставчика на стоката, макар и преди сключването на договора за финансов лизинг, лизингополучателят е изпълнил свое задължение към лизингодателя и плащането не е без основание.
Решаващият състав не е споделил тезата на дружеството – въззивник за необходимостта от баланс при уреждане на отношенията между страните по повод прекратяване на договора за финансов лизинг, с цел да не се допуска неоснователно обогатяване на лизингодателя за сметка на обедняването на лизингополучателя. Отчетена е липсата на такава уговорка между страните, при съобразяване на последиците от развалянето на договора за финансов лизинг /по вина на лизингополучателя/, като договор с продължително изпълнение.
Въззивният съд е възприел становището на първата инстанция за неоснователност на поддържаните от ищцовото дружество доводи за връщане на актив с определена стойност при прекратяване действието на договора за финансов лизинг. Съображенията са основани на правната характеристика на договора за финансов лизинг и обстоятелството, че връщането на вещта след преустановяване на договорната връзка има значение единствено на фактическо предаване на вещта на нейния собственик.
Предвид решаващите изводи, обективирани в мотивите към обжалваното решение, настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите нямат характеристиката на правни по смисъла, вложен в тази норма, доколкото отговорът им е в зависимост от конкретните договорености между страните по договора за финансов лизинг и подписаното тристранно споразумение, преценявани от въззивния съд. Посочените от касатора въпроси не са относими към тълкуване на абстрактна правна норма, а са изцяло релевантни към правилността на атакувания съдебен акт и съответно към поддържаните основания за касиране. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационният състав би могъл да се произнесе по основанията по чл.281, т.3 ГПК само след евентуално допуснато касационно разглеждане на спора, но не в стадия по селекция на касационните жалби. Освен това, по част от фактологическо обусловените въпроси – за неизпълнено задължение на лизингодателя да плати на доставчика пълната стойност на вещта и отговорността на лизингодателя за такова виновно поведение, липсва изрично произнасяне в атакуваното решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1636 от 20.07.2015 г. по в.т.д. № 4606/2014 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: