Т.д. 3218/15 ВКС, ТК,Второ т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
гр. София, 30.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01.06, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3218/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Б. В. С. като майка и законен представител на малолетната Б. Д. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1110/28-05.2015 г. на САС постановено по в.гр.д.№ 659/2015 , с което се потвърждава решение №535/10.11.2014 г. по гр.д. № 336/2014 на ОС-Перник, с което е отхвърлен със законните последици искът на касатора срещу ЗД [фирма]-С. с правно основание чл.226 ал.1 КЗ-отм. за сумата от 40 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания вследствие на ПТП на 31.08.2012 г. .Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31.08.2012 г. в грПерник вследствие на виновно причинено от страна на водача на л.а. „ФИАТ П.“ с ДК № СА 5220 PC управлявано от
М. И. Н. ПТП , поради нарушение на правилата за движение“ са причинени травматичните увреждания на малолетната ищца,която се е намирала на пешеходна пътека . Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото. На базата на констатациите в заключението на приетата медицинска експертиза става ясно, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: контузии в областта на главата,гръдния кош и корема, от което сътресение на мозъка, кръвоизлив в ретроперотиноално пространство, разкъсно-контузна рана в дясната челна област. Няма спор, че по принцип ответникът-застраховател по задължителна застраховка ГО на водача на МПС следва да отговаря функционално за претърпените от ищцата вреди. За да отхвърли исковата претенция съдът се е обосновал, че между пострадалата чрез нейната майка и законен представител, представлявани по пълномощно нотариално заверено под № 1342/28.08.2013 г. от адвокат Д. от САК е сключена на 01.11.2012 г. спогодба по силата на която страните по нея , малолетната пострадала чрез пълномощника на нейната майка и застрахователят на ГО на делинквента като водач на МПС ЗД [фирма] , по силата на която последният се задължава да заплати на ищцата за всички описани вреди от процесното ПТП сумата от 11 500 лева,за която няма спор,че е заплатена. От страна на ищцата т.нар. спогодба е оспорена като нищожна:сключена без представителна власт, доколкото пълномощното е от 2013 г., а в бланката на спогодбата е посочена 2012 г. Съдът е игнорирал този довод като се е обосновал, че се касае за попълнен бланков документ и че в него е описано изрично пълномощното нотариално заверено под № 1342/28.08.2013 г. на Нотариуса в [населено място], т.е. ясно е че действителната дата на която е сключена спогодбата е 01.11.2013 година. Не са възприети и доводите и възраженията на ищцата, че спогодбата е нищожна на основание чл.130 СК , тъй като се касае за отказ от права от страна на малолетно лице, както и на основание чл.40 ЗЗД-поради договаряне във вреда на представляваното лице, доколкото не се доказва от самото съдържание, че договорът за спогодба със застрахователя съдържа отказ от права , нито, че съдържа уговорки във вреда на представлявания. С оглед изложеното е счетено, че отношенията между страните по делото са уредени окончателно с посочената спогодба и липсва основание за присъждане на сума над приетата с нея и заплатена от застрахователя на пострадалото лице като обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди. По изложените съображения и искът по чл.226 ал.1КЗ-отм. е счетен за неоснователен и решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето му е потвърдено.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на касатора не се сочат конкретни правни въпроси
Т.д. 3218/15 ВКС, ТК,Второ т.о.
от значение за спора. Вместо това се навеждат въпроси, които по естеството си са фактически и касаят преценката на съда по конкретните за спора факти: съдържанието и валидността на процесната спогодба , обосноваността на изводите на съда относно датата на сключването й, както и относно липсата на предпоставките за нищожност по чл.40 ЗЗД. Тези въпроси са от значение за решаване на спора по същество , но не и за допускане до касация по чл.288 ГПК във връзка с преценката по стриктно изброените критерии по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо, липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация.
В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК определено по размер , съобразно чл.7 ал.2 , т.4 от Наредба №1 на ВАдв. С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1110/28-05.2015 г. на САС постановено по в.гр.д.№ 659/2015.
ОСЪЖДА Б. В. С. като майка и законен представител на малолетната Б. Д. С. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗД [фирма]-С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК определено по размер, съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1 на ВАдв.С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.