О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр. София, 07.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 3598/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по постъпила на 31.10.2015 г. касационна жалба от К. – В. Е. от [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. Ю. С., срещу решение № 305/17.09.2015 г. по в.гр.д. № 545/2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 571/2014 г. на Дупнишкия районен съд. С последното касаторът е осъден да опразни и предаде на Туристическо дружество Р. ЕЗЕРА от [населено място] отдадения му под наем недвижим имот по договор от 01.10.2008 г., подробно индивидуализиран, на основание чл.310 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.233 ал.1 ЗЗД.
При служебно дължимата проверка за допустимост на касационното производство, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.2 т.1 ГПК /изм., ДВ бр. 50/2015 г./, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В случая исковото производство представлява търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.286 ТЗ и не е относно вещни права. Цената на така предявения иск, съгласно разясненията в т.20 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК, се определя по реда на чл.69 ал.1 т.5 ГПК от размера на едногодишния наем, като възлиза на 12 000 лв. Тази цена попада в установения в чл.280 ал.2 т.1 ГПК праг на достъп до касационен контрол, до който касационното обжалване е недопустимо. Поради това, че въззивното решение на КОС не подлежи на обжалване пред ВКС, подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото и направеното в отговора на ответника по касационната жалба искане, следва да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за тази инстанция, а именно – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. – В. Е. от [населено място] срещу решение № 305/17.09.2015 г. по в.гр.д. № 545/2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. – В. Е. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Туристическо дружество Р. ЕЗЕРА от [населено място] с [улица] /деветстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: