О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№464
гр. София,16.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01.06, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3104/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр.С. срещу решение №1078/25.05.2015 г. на САС постановено по т.д.№ 1080/2015 , с което се потвърждава решение 11.11.2014 г. по т.д. № 22/2014 на ОС-Враца, с което касаторът е осъден да заплати на И. П. Ц. –земеделски производител от [населено място],обл.В. сумата от 39 930 лева-неплатена дължима цена с ДДС на закупено зърно по две фактури, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2014 г. до окончателното й плащане и мораторна лихва в размер на 6 484,17 лева за периода от 29.11.2012 г. до 23.01.2014 г..
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото са налице договорни правоотношения за доставка на зърно от ищеца на ответника, което се установява от съдържанието на два броя фактури:№116/20.10.2012 и №117/13.11.2012 г., които са двустранно подписани, както от ищеца, така и от представителя по закон на ответното дружество- управителя И. Бонев. Фактурите са включени в дневника за покупки и в подадената справка-декларация за ДДС до Т. на НАП и ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Ето защо съдът е счел, че доколкото в двете фактури фигурира като доставено цялото количество зърно -640,15 тона, то следва да се приеме това количество на доставената стока, а не отразеното в товарителниците и кантарните бележки със 111 т. по-малко от него. Изложени са съображения, че последните имат характер на частни свидетелстващи документи, които не носят подпис на ищцовата страна и следователно са й непротивопоставими за разлика от двете двустранно подписани и осчетоводени от ответника фактури с усвоен по тях данъчен кредит по ЗДДС. По изложените съображения исковете за цената на доставеното зърно и за лихва по чл.86 ЗЗД са уважени.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на касатора не се сочат конкретни правни въпроси от значение за спора. Вместо това се навеждат повторно същите оплаквания за необоснованост на горните изводи на съда, които са изложени и в самата касационна жалба. Последните касаят основателността на последната, но не и допускането до касация по чл.288 ГПК във връзка с преценката по стриктно изброените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо, липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация. Отделно от това липсва и каквато и да е била обосновка на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1, т. 2 и т.3 ГПК, посочени само като законови текстове.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски под формата на възнаграждение в размер на 1 550 лева , тъй като в копието от договора за правна помощ е посочено плащане по банков път, а не е приложен платежен документ -*/ в този смисъл- ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/. С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1078/25.05.2015 г. на САС постановено по т.д.№ 1080/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.