5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 12.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2726/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес]01, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 334 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 59/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 923 от 27.02.2014 г., допълнено с решение №5334 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1428/2012 г. на Районен съд – Варна, ХХV състав, за отхвърляне на предявения срещу Х. Б. Ц. частичен иск с правно основание чл.240 ТЗ за сумата 10 500 лв. – част от цялата сума от 200 000 лв., съставляваща разликата между пазарната цена на 4/5 ид.части от собствените на дружеството ? ид.части от място с площ 605 кв.м. в [населено място],[жк], [улица], ведно с 4/5 ид.части от построената в него масивна сграда – „Битов комбинат 2” и стойността, на която е продаден имота.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора за уважаване на предявения частичен иск. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Варна. Дружеството касатор изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за липса на нарушения при изготвяне на счетоводните книги на дружеството чрез липса на счетоводни записи за предходни отчуждителни сделки, като твърди, че в тази насока не са преценени доводите, изложени в исковата молба и поддържани в хода на процеса. Освен това счита, че въззивният съд неправилно е отказал допускането на нова тричленна икономическа експертиза, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Как следва да бъде разрешен въпроса, когато при предявен иск от дружеството срещу негов бивш изпълнителен директор, на основание чл.236 ТЗ, се установи, че решението на ОСА, въз основа на което е сключена сделката по чл.236, ал.2 ТЗ, противоречи на императивни норми на ТЗ и на устава на дружеството; Може ли посочените нарушения да бъдат установени преюдициално в производството по иск за вреди на лицето, сключило сделката и каква ще е неговата отговорност и 2. Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила с отказа на въззивния съд да допусне повторно събиране на доказателства, при положение, че същият е основал решението си изцяло на заключение на експертиза, приета от първоинстанционния съд, което заключение е неясно, а изложените в него изводи са неопределени и им липсва конкретност; Какви са фактическите основания за назначаване на повторна експертиза по делото.
По поставените въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Х. Б. Ц., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване. Съображения в подкрепа на становището, вкл. и доводи за неоснователност на жалбата,са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението й – ДВ бр.50/2015 г.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Варна, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по спора, е приел за установено от фактическа страна, че е налице единодушно взето решение от общото събрание на акционерите на ищцовото дружество – протокол от 14.11.2006 г., за продажба на процесния недвижим имот за сумата 534 000 лв., а при извършената с нот.акт № 141, том 5,рег.№ 14471 на нотариус рег. № 124, продажба на имота на трето лице, дружеството е представлявано от изпълнителния директор Ц., като посочената в нот.акт цена съответства на цената, определена в решението на общото събрание на акционерите.
Въззивният съд е преценил приетата в първоинстанционното производство икономическа експертиза, според която пазарната стойност на продадения имот е 535 430 лв., както и счетоводната експертиза във връзка с балансовата стойност на активите на дружеството към 31.12.2006 г., съгласно която стойността на продадените активи със сделката от 14.11.2006 г. е 7.93% от активите на дружеството съгласно ГФО за 2006 г. Съдът е посочил изрично, че поради липса на достатъчно данни, вещото лице не е отговорило по категоричен начин дали сделките по т.5 и т.6 от исковата молба са отразени в ГФО за 2005 г. и 2006 г. и дали осчетоводяването им е правилно.
Решаващият съдебен състав е извел извод за неоснователност на предявения иск за вреди по чл.240, във вр. с чл.236, ал.4 ТЗ поради липса на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на изпълнителния директор по реда на чл.236, ал.4 ТЗ – разпореждане с актив на дружеството, попадащ в хипотезата на чл.236, ал.2, т.2 ТЗ, без решение на общото събрание на акционерите; от сключената сделка да е настъпила вреда за дружеството и да е налице причинна връзка между поведението на изпълнителния директор и вредата, както и вина. Този извод е основан на доказателствата, съдържащи се в представения препис от нот.дело – решение на общото събрание на акционерите за продажбата на процесния имот и спазване на всички условия при продажбата, обективирани в това решение.
Въззивният съд е констатирал, че ищецът не се позовава на нищожност на решението на общото събрание на акционерите за разпореждането с недвижимия имот, а поддържаните от ищеца нарушения на ТЗ и на устава на дружеството при свикването и провеждането му могат да бъдат предмет само на иск по чл.74 ТЗ, при спазване на предвидените преклузивни срокове за предявяването му. Възприето е, че твърдяната от ищеца незаконосъобразност на решението на ОСА не би могла да се установява преюдициално в рамките на производството по предявен иск за вреди срещу изпълнителния директор.
Като допълнителен мотив за отхвърляне на исковата претенция въззивният състав е посочил и недоказаните твърдения на ищеца при изготвяне на счетоводните книги на дружеството чрез липса на счетоводни записи на предходни отчуждителни сделки, по начин, водещ до нарастване балансовата стойност на активите към момента на сключване на процесната сделка и поради това излизането й извън обхвата на чл.236, ал.2, т.2 ТЗ.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора въпрос е изцяло относим към поддържаните в жалбата основания за неправилност на изразеното от въззивния съд становище за невъзможността в рамките на исковото производство по чл.240, във вр. с чл.236, ал.4 ТЗ да се установява процесуална и/или материална незаконосъобразност на решението на общото събрание на акционерите за разпореждане с недвижим имот на дружеството. По релевираните основания по чл.281, т.3 ГПК ВКС би могъл да се произнесе само след евентуално допуснато касационно обжалване, но не и във фазата по селекция на касационните жалби. В тази насока е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за касиране.
Независимо от недоказаността на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, необходимо е да се отрази, че е налице трайна и непротиворечива практика на съдилищата, както и задължителна практика на ВКС /ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС/ относно предпоставките за допустимост на конститутивния иск по чл.74 ТЗ и активната лигитимация по този иск. С оглед липсата на твърдения от страна на ищцовото дружество /сега касатор/ за нищожност на решението на ОСА, което е констатирано и от въззивната инстанция, не следва да се преценява дали не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед т.2 от цитираното тълкувателно решение и с оглед становище на ВКС, обективирано в тълкувателните мотиви към решение № 202 от 22.12.2010 г. по т.д. № 764/2009 г., ІІ т.о.
Начинът, по който е поставен въпрос № 2 / в първата си част/, води до извод за неговата относимост към правилността на процесуалните действия на въззивния съд при произнасяне по направените с въззивната жалба на дружеството доказателствени искания. В постановеното в разпоредително заседание определение № 168 от 15.01.2015 г. съдебния състав на Окръжен съд – Варна е констатирал недопустимост на молбата за допускане на повторна, тройна ССЕ, със задача идентична на първоначалната. Този извод е основан на липса на ясни и точни твърдения на ищеца, по см. на чл.201 ГПК, във връзка с оспорване на приетото в съдебно заседание на 29.01.2014 г. заключение на вещото лице И. С., както и на липсата на данни за допуснати процесуални нарушения при приемането му.
Втората част от въпроса – за основанията за назначаване на повторна експертиза, макар и да е относим към конкретна процесуалноправна норма, а именно – чл.201 ГПК, не би могло да се приеме, че тя е неясна и се нуждае от тълкуване, с оглед правилното й приложение.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 000 лева, съобразно представените с отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение и списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 334 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 59/2015 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 000/хиляда/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: