2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№746
гр. София, 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
т.д. № 215/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], Кралство Испания, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, касационна жалба срещу решение № 1794/10.08.2015г. по в.т.д. № 3996/2014г. от Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1122 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 8380/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата 37 943.10 лв. – обезщетение по полица № 11325724/29.10.2008 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда за неустановяване на механизма, по който е отнет автомобила от охраняемия паркинг на ответника, препятстващо преценката дали ответникът е извършил необходимите действия, така както са поети по договора за охрана. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на лихви и разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При изпълнение на задълженията си по договора ответникът оказал ли е дължимата грижа на добрия търговец и 2. Налице ли са такива обстоятелства, които да изключват изобщо вината на длъжника – случайно събитие и/или непреодолима сила. Касаторът се позовава на задължителна и на казуална практика на ВКС – решение по т.д. № 806/2012 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 516/2005 г., І т.о.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за доказано плащането на застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск – кражба на автомобил марка В. XB 3, с идентификационен номер WBAPB 11050WE27359, както и, че по силата на сключен договор за услуга ответникът е поел задължение за охрана на автомобила и отговаря за това, върху него да не се причинят вреди. Констатирано е, че плащането на застрахователното обезщетение е извършено от застрахователя на собственика на автомобила към момента на кражбата – Невяна Г. С.. Независимо от това, изведен е извод за липсата на доказателства, от които да се установи кой действително е извършил противоправното деяние – отнемането на вещта от владение на собственика с намерение да се присвои, поради което не би могло да се приеме, че ответникът отговаря за това отнемане. Решаващият състав е счел, че отговорността на ответника може да се установи само ако е установен механизмът, по който автомобилът е отнет от охраняемия паркинг и съответно да се прецени дали ответникът е извършил необходимите действия за осигуряване съхранението на вещта съобразно задължението по договора за охрана, съответно дали действия на лица, за които той отговаря, са причинили увреждането.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на поставения от касатора първи правен въпрос е предпоставен от преценка на конкретните данни по делото. Въпросът е относим към правилността на решението в частта, с която е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се установи неоказването на грижата на добрия търговец от страна на ответника при изпълнение на задълженията му по договора за услуга.
Формулираният от касатора въпрос, свързан с наличие на обстоятелства, изключващи вината на длъжника, не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1//2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В случая, видно от мотивната част на обжалвания съдебен акт на Апелативен съд – София е, че по този въпрос не са формирани решаващи правни изводи. Основните съображения на въззивната инстанция за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм. с приемането на новия КЗ – ДВ бр.102/2015 г./ са основани на констатацията за липса на доказателства по делото за механизма, по който автомобилът е бил отнет от паркинга, което от своя страна препятства възможността за преценка доколко ответникът отговаря пред застрахователя съобразно правилата на деликтната или договорна отговорност. Следователно, въззивният съдебен състав се е произнесъл по това, доколко са доказани елементите от фактическия състав на регресното право на застрахователя, като липсват изводи за наличие на случайно събитие и/или непреодолима сила.
Поради недоказаността на основния селективен критерий по поставените от касатора правни въпроси, настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 500 лв., съобразно представения с писмения отговор договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1794/10.08.2015г. по в.т.д. № 3996/2014г. от Апелативен съд – София. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 500/петстотин/ лева разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: