О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
Гр. София, 08.11.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 30.10.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 2114/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба на „Красикапласт“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез К. Ю. К. – изпълнителен член на СД, против определение № 279/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 352/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без разглеждане, като недопустимо, „възражение“ с вх. № 12123 от 23.04.2018 г., подадено от „Красикапласт“ АД /н/, с искане да бъде прогласена нищожността на определение № 625/21.03.2014 г. и следващите го определения №№ 1327/16.06.2014 г. и 1651/30.07.2014 г.; определение № 2011/09.10.2015 г. и следващите го определения №№ 2350/26.11.2015 г. и 236/01.02.2016 г.; определение № 1498/15.09.2017 г. и следващите го определения №№ 1701/17.10.2017 г., 1890/20.11.2017 г., 2090/20.12.2017 г. и 469/12.03.2018 г. – всички постановени по т.д. № 676/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в производството по несъстоятелност на „Красикапласт“ АД, като производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че подаването на възражение до въззивната инстанция с правно основание чл. 270, ал. 2, предл. второ от ГПК, на основание препращащата норма на чл. 621 от ТЗ, е единственият начин за защита на длъжника в несъстоятелност срещу нищожните действия на първоинстанционния съд. Оставяйки това възражение без разглеждане, въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК, както и е лишил длъжника от единственото, ефективно и ефикасно правно средство за защита пред съд. С това е нарушил правото му, защитено от чл. 13 ЕКЗПЧОС, както и правата по чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС и чл. 17 от ХОПЕС, чл. 6 ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС. По тези съображения моли определението да бъде отменено.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор от синдика на „Красикапласт“ АД /н/, чрез процесуалния му представител, с изразено становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователността й по изложените в отговора подробни съображения за това.
Становище за недопустимост, с евентуално такова за неоснователност на подадената частна жалба се поддържа и в писмения отговор, подаден от ДП „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда” – кредитор в производството по несъстоятелност.
За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. прецени следното:
Частната жалба е допустима, като насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, подадена от легитимирана страна и депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да мотивира недопустимост на производството, съставът на въззивния съд е посочил, че всички атакувани актове на съда по несъстоятелността са такива по чл. 717, ал. 2 от ТЗ, чл. 717ж от ТЗ и чл. 718, ал. 1 от ТЗ, като с тях съдът е разрешил на синдика продажба на обособени части – дружествени вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността чрез търг или чрез пряко договаряне, при съответни цени. Приел е, че те не попадат сред съдебните актове, изрично изброени в чл. 613а, ал. 1 от ТЗ като подлежащи на съдебен контрол пред по-горната инстанция, както и че разрешението за продажба по начало не е съдебен акт, с който се разрешава правен спор, а само действие по администриране на производството по несъстоятелност, поради което не може да бъде нищожен съдебен акт по смисъла на чл. 270 от ГПК. Освен това доводите във възражението изцяло се отнасят до начина, по който са формирани обособените части, предмет на разрешенията за продажби, поради което не са годни изобщо да обосноват нищожност – такава се прогласява за решения и определения, ако те не са постановени от надлежен орган и в надлежен съдебен състав, ако са постановени извън правораздавателната власт на съда, не са изготвени в писмена форма и пр. На следващо място, жалбоподателят изрично е подчертал, че не предявява иск за нищожност на атакуваните съдебни актове, поради което съставът на ПАС не е длъжен да препраща възражението на съответния първоинстанционен съд. Липсва процесуална възможност с възражение, адресирано до въззивната инстанция, да се иска прогласяване нищожността на постановени от съда по несъстоятелността актове по администрирането на производството. Смисълът на възражението е страната да се защити във висящ процес, но чрез него не може да се инициира такъв пред въззивния съд. На последно място е посочено, че съдът е сезиран и с много други искания, чиято цел е пълна ревизия на действията на съда по несъстоятелността по администриране на процеса по осребряване на масата на несъстоятелността. Според решаващия състав, такава процесуална възможност не е предвидена, а и тя би била несъвместима с характера на производството и процесуалния ред, по който подлежат на инстанционен контрол определените в чл. 613 а от ТЗ актове на съда по несъстоятелноста.
Настоящият съдебен състав намира горното разрешение за правилно, по следните съображения:
Когато нормата на чл. 270, ал. 2 от ГПК указва, че нищожността на решението може да се предяви чрез възражение, се има предвид възражение, направено в рамките на висящо производство по неговото обжалване. За да е налице такова производство и съответно възражението да бъде съобразено от съда, следва да е подадена редовна и допустима жалба, която надлежно да сезира по-горната инстанция. Безсрочно нищожността може да се релевира само по исков път. А по пътя на възражението страната е обвързана от наличието на вече образувано производство, по време на което може да бъде предявено възражението. В случая не може да се приеме, че производството по ч.т.д. № 352/2018 г. по описа на АС – Пловдив е допустимо, тъй като пред въззивния съд се атакуват актове, които не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, поради което и правилно съставът на въззивния съд е прекратил производството по делото. Оплакванията, основани на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС се преценяват като неотносими. Те биха били релевантни към производство по чл. 270, ал. 2, предл. първо от ГПК, каквото настоящото не е. Не се установяват нарушения и на принципите на законност и служебно начало. Напротив, обжалваното определение по изложените съображения е изцяло законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС сумата 15 лв., представляваща дължимата по разгледаната частна жалба държавна такса.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 279/26.06.2018 г. по в.т.д. № 352/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Красикапласт“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати по сметката на ВКС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.